Wall Street приключи най-мрачната си сесия от 2020 г. насам

Щатските индекси завършиха най-слабата сесия от 2020  г. насам, напълно изтривайки постъпленията от предходната сесия, съобщава CNBC.

Бенчмаркът Dow Jones Industrial Average изтри 1063,09 пункта, или 3,12%, от стойността си, смъквайки се до равнище от 32 997,97 пункта.

Широкият измерител S&P 500 отчете спад от 3,56% до 4146,87 пункта.

Технологичният показател Nasdaq Composite записа понижение от 647,16 пункта, или 4,99%, до ниво от 12 317,69 пункта.

Това рязко контрастира с търговията в сряда, когато Dow прибави 932 пункта към стойността си, а S&P 500 и Nasdaq нараснаха съответно с 2,99% и 3,19 на сто.

„Ако нараснете с 3% и след това се смъкнете с половин процент на следващия ден, това си е в реда на нещата. ... Но да имаме такъв ден като вчера и след това да видим 100% обрат в рамките на половин ден – това наистина е невероятно“, коментира Ранди Фредерик от Центъра за финансови изследвания Schwab.

Акциите на Big Tech бяха едни от големите губещи. Книжата на Apple поевтиняха с над 6%, докато тези на Microsoft и Alphabet загубиха съответно по 4,6% и 4,9 на сто от стойността си. Цената на акциите на Meta се понижи с близо 7 на сто.

Спадовете обхванаха и другите сектори.

Книжата на Amazon поевтиняха с над 7,8%, докато тези на eBay изтриха близо 12% от стойността си.

При автомобилите, цената на акциите на Tesla се понижи с над 9%, докато книжата на Ford и General Motors се понижи с по 3,6 на сто.

Подобно е положението и във финансовия сектор. Книжата на JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup поевтиняха съответно с 3%, 3,4 на сто, 3,2% и 2,1 на сто.

В сряда Федералният резерв повиши бенчмарковата си лихва с половин процентен пункт, най-големия ръст от 22 години, и заяви, че ще започне да ограничава притежаваните си облигации от идния месец като допълнителна стъпка в борбата за забавяне на инфлацията. Американската централна банка установи федералната си лихва в диапазона между 0,75% и 1% след единодушно решение, като е вероятно да последват още повишения на лихвите със сходен размер.

"Много е неприятно", каза председателят на Фед Джером Пауъл във връзка с въздействието на инфлацията върху домакинствата. "Ако сте нормален спестовен човек, вероятно нямате... твърде много допълнителни пари...за харчене и това моментално удря разходите ви за храни... за бензин и други такива неща. Затова разбираме болката", допълни Пауъл.

Повишаващите се лихвени проценти могат да окажат натиск върху ориентираните към растеж технологични акции, които губят привлекателност за инвеститорите.

Доходността по 10-годишните американски ценни книжа нарасна до над 3%, достигайки най-високото си ниво от 2018 г. насам.

Съоснователят на Carlyle Group Дейвид Рубенщайн заяви, че инвеститорите трябва да се „върнат към реалността“ относно насрещните ветрове за пазарите и икономиката, включително войната в Украйна и високата инфлация.

„Също така очакваме нови увеличения с по 50 базисни точки на следващите две заседания на Фед. Така че ще се стягаме малко. Не мисля, че това ще затегне нещата до такава степен, че да забави икономиката… но все пак трябва да признаем, че са налице някои реални икономически предизвикателства в САЩ“, коментира Рубенщайн пред CNBC.

Инвеститорите обърнаха внимание и на новите данни за производството в САЩ, което се свива в началото на годината до близо 75-годишно дъно. Производителността извън земеделския сектор - измерваща отношението между произведената продукция към изработените часове - се е свила със 7,5% в периода януари - март, което е било най-голямото понижение от третото тримесечие на 1947 г.

Междувременно разходите за единица труд са нараснали с 11,6%, с което увеличението за последните четири тримесечия е било в размер на 7,2 на сто, или най-голямото увеличение от третото тримесечие на 1982 г.

На петролните пазари цената на сорт Брент нарасна с 0,68% до 110,9 долара за барел, докато фючърсите върху американския лек петрол WTI поскъпнаха с 0,39% до 108,2 долара за барел.