Америка дебатира как да отговори на терористичните атаки в Париж. За съжаление, както на сегашната политика на президента Обама, така и на други неотдавнашни предложения им липсва стратегическа визия за Близкия изток след като "Ислямска държава", или ИДИЛ, бъде разбита.
Няма отговори, или пък има само остарели такива, на основния въпрос: Какво става след "Ислямска държава"? Това посочва в свой анализ за NY Times изследователят Джон Болтън от Института American Enterprise. Той беше постоянен представител на САЩ в ООН от август 2005 г. до декември 2006 г., припомня БТА.
Преди сегашните неефективни усилия на Обама да прераснат в една мощна военна кампания за разгромяването на "Ислямска държава", ние се нуждаем от ясна представа, споделена с натовските съюзници и с други, за това какво ще дойде на нейно място, пише анализаторът.
Според него изключително важно е този въпрос да бъде решен преди да бъдат обсъдени каквито и да са оперативни планове. Стратегията не се изгражда отдолу нагоре - напротив, тактиката се чертае, след като сме определили крайните цели.
Днешната реалност е, че Ирак и Сирия във вида, в който ги познаваме, вече не съществуват.
"Ислямска държава" създаде една нова структура на територията на някогашната Османска империя, като мобилизира сунитската опозиция срещу режима на президента Башар Асад и срещу доминираното от Иран правителство в Ирак. След дългогодишни усилия се очертава и един де факто независим Кюрдистан.
Ако в този контекст разгромяването на ИД означава възстановяването на властта на Асад в Сирия и на иранските марионетки в Ирак, такъв изход не е нито осъществим, нито желан, пише Болтън.
А вместо да се мъчи да възкреси картата от времето след Първата световна война, Вашингтон трябва да признае новите геополитически реалности. Най-добрата алтернатива на "Ислямска държава" в Североизточна Сирия и Западен Ирак е една нова независима сунитска държава.
Този "Суни-стан" има икономически потенциал като производител на петрол (разбира се, след преговори с кюрдите) и може да бъде защитен вал както срещу Асад, така и срещу съюзения с Иран Багдад. Управниците на арабските страни от Залива, които досега би трябвало да са проумели риска за собствената си сигурност от спонсорирането на ислямския екстремизъм, могат да осигурят значително финансиране.
А Турция - да не забравяме, все още съюзник от НАТО - би се радвала на по-голяма стабилност на южната си граница, което най-малкото би направило съществуването на нова държава поносимо.
Функционалната независимост на Кюрдистан още повече стимулира този подход. Кюрдите най-после се превърнаха в голяма сила и Багдад и Дамаск трябва да се съобразяват с тях. Те не могат да бъдат придумани или заставени да предадат контролирани сега от тях територии на Асад в Сирия или на иракските шиитски милиции.
Кюрдите все още са изправени пред огромни предизвикателства и опасно несигурни граници, особено с Турция. Но един независим Кюрдистан с международно признание може да се окаже от полза за Америка.
02:27 | 12.09.22 г.