За да победите "Ислямска държава", създайте сунитска държава

"Нека да бъдем наясно, правителството на този нова сунитска държава още дълги години ще е далече от демокрация от тип "Джеферсън", казва още Джон Болтън и допълва, че това е район, в който има малко алтернативи на военни или полуавторитарни правителства. Сигурността и стабилността са достатъчно амбициозни цели.

"Както направихме в Ирак през 2006 г. с т.нар. "пробуждане на Анбар" - операцията срещу бунтовниците, която изтласка Ал Кайда от крепостта й в тази (западна) иракска провинция, - ние и нашите съюзници трябва да овластим авторитетни сунитски лидери, включително племенни власти, които държат на техните съществуващи социални структури", е препоръката на анализатора.

Несъмнено, тук се имат предвид и бивши иракски и сирийски служители от партията БААС, както и някои лидери от умерената сирийска опозиция. Всички те са за предпочитане пред ислямските екстремисти, категоричен е той.

Арабските монархии, като Саудитска Арабия, трябва не само да спонсорират тази държава в ранния й етап, но също да гарантират нейната стабилност и неподатливост на радикални сили. Преди време можеше и да обявим един йордански "протекторат" в една американска "сфера на влияние", но засега една нова държава ще свърши работа.

Това предложение за сунитска държава рязко се отличава от визията на руско-иранската ос и нейните протежета ("Хизбула", Асад и подкрепяното от Техеран правителство в Багдад). Тяхната цел - да възстановят иракското и сирийското управление в предишните им граници - фундаментално противоречи на интересите на Америка, на Израел и на приятелските арабски страни.

Следователно всякакви сондажи за американско-руска коалиция срещу "Ислямска държава" са както нежелателни, така и празни приказки.

Това, което Москва иска в Сирия, е да има един послушен режим (с или без Асад) и да запази своята военноморска база в Тартус, както и новата си ВВС база в Латакия. Техеран иска да запази господството на алауитите, пълна защита за (своето протеже) "Хизбула" в Ливан и Сирия.
Що се отнася до Ирак, Русия и Иран искат сунитските територии да се върнат под контрола на Багдад, което би укрепило регионалното влияние на Иран. Те вероятно искат същото и за Кюрдистан, но не разполагат с лостове за влияние там.
Сунитите днес подкрепят ИДИЛ по много от същите причини, заради които някога подкрепяха Ал Кайда в Ирак - като защитен вал срещу желанието да бъдат управлявани от Техеран чрез Багдад.

"Казвайки на тези сунити, че ако въстанат срещу срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак, за награда ще бъдат върнати в обятията на Асад и неговата пасмина или на шиитската власт в Багдад, просто ще засили подкрепата им за джихадистите", убеден е Болтън.

Защо тогава те трябва да минат на другата страна?

Ето защо след разгромяването на ИДИЛ Америка трябва да преследва далечната цел за създаване на нова сунитска държава. Макар и трудно осъществима в близка перспектива, с течение на времето тя ще има по-благоприятен ефект върху регионалния ред и стабилност.

Създаването на алианс срещу "Ислямска държава" под егидата на САЩ, вместо предлаганата от Москва коалиция, ще изисква значителни дипломатически и политически усилия. Ще трябва да бъдат разположени американски сухопътни сили, което ще създаде чувство за сплотеност и ръководство. Това е необходимо за разбиването на ИДИЛ дори ако целта е просто да се възстанови статуквото отпреди войната.

Моделът е "пробуждането на Анбар", увеличаването на американската военна мощ (в Ирак) през 2007 г., както и кюрдските успехи срещу ИДИЛ. Въоръжени, обучени и съветвани от САЩ, местни бойци ще се обединят с арабските и американските конвенционални сили.

Военната операция не е най-сложната част от тази пост-ИДИЛ визия. Тя ще изисква и трайно американско внимание и ангажиране. "Не можем просто да се дистанцираме от таи ситуация, както направихме в Ирак през 2011 година", категоричен е Болтън в своя анализ.

Новата "Суни-стан" може да не е Швейцария. Това не е инициатива за демокрация, а политика на "студена сила". Тя съответства на стратегическата цел за унищожаването на "Ислямска държава", която споделяме с нашите съюзници и която е постижима.