Новият Закон за потребителския кредит: регулация, която пази потребителя, или която го изпраща при лихварите?

Автор: адв. Венцислав Бенов, Адвокатско дружество „Бенов и Василев“

Законопроектът за потребителския кредит, внесен от Прогресивна България, има амбицията да въведе Директива (ЕС) 2023/2225 и да даде на българския пазар модерна рамка. Публичният дебат обаче се сведе почти изцяло до неравноправните клаузи и до внушението, че бързите кредити са маргинален продукт за финансово неграмотни хора. Така остава в сянка въпросът, който реално решава съдбата на потребителя - кой има право да му дава пари назаем и по какви правила.

Небанковото кредитиране съществува у нас близо двадесет години и вече не е периферно явление. Според национално представително проучване на „Тренд“ 24% от българите са ползвали бърз кредит, предимно хора между 30 и 60 години, като 21% от ползвателите са с висше образование. Регулация на такъв пазар трябва да стъпва на реалното потребителско поведение и данните, а не на стереотипи и популистко говорене.

Истината е, че в четири ключови точки законът рискува да постигне обратното на целта си – да изтласка светлия бизнес и да прати потребителите от регулирания пазар към лихварите.

1. Оскъпяването: таванът трябва да се измерва в конкретна сума, а не в абстрактни проценти

Проектът запазва като основен ограничител годишния процент на разходите (ГПР) в границите на действащия закон. ГПР обаче е годишен математически показател, който практиката е показала, че не работи при кредит със срок от дни или седмици. Пример за това е, че заем от 1000 евро, върнат на следващия ден срещу 1003,29 евро, струва на потребителя 3,29 евро, но формално има ГПР от 231,64%.

Потребителят не мисли в годишни проценти, а в това дали месечната вноска и крайната сума му е по джоба. Проучването показва, че само 44% от клиентите четат целия договор, 44% четат само основните клаузи, а 11% подписват, без да четат. За тях най-ясната защита е простото правило „колко най-много ще платя“.

Затова за България добре приложим би бил моделът, който и в Румъния и във Великобритания (британският регулатор FCA) прилагат отдавна - общият разход по кредита (лихви, такси и всички други разходи) не може да надхвърля размера на получената главница. След десет години прилагане FCA прегледа правилото и реши, че промяна не е нужна. При револвиращите кредити и овърдрафтите принципът е същият: за всяко усвоено евро се дължи най-много още едно.

Новите абсолютни тавани за краткосрочните кредити (чл. 22, ал. 6) – 20% при срок до един месец и 30% при срок до три месеца – са стъпка в тази посока и си заслужава да бъдат подкрепени. Логично е кредитите с период до една година, но над три месеца, да бъдат с горепосоченото оскъпяване - общият разход по кредита (лихви, такси и всички други разходи) да не може да надхвърля размера на получената главница. Така е пределно ясно и за потребителя и за кредитора.

Често се твърди, че подобен таван „узаконява“ високи цени. Това не е вярно. Законът не определя колко струва кредитът, а колко най-много може да струва – кредиторите се конкурират под тази граница. Сумите над тавана остават недължими, а потребителят запазва всички средства за защита срещу неравноправни клаузи, неправомерни такси и нарушения при оценката на кредитоспособността.

Прозрачността изисква и честна структура на цената. Съдебната практика днес третира почти всяка такса като такса за усвояване или управление, забранена по чл. 23, ал. 2. Практиката на Съда на ЕС допуска такси за действия преди усвояването, например за оценка на кредитоспособността. Всъщност Директивата допуска такси за реално извършени действия да са законосъобразни, ако са предварително известни, записани в договора. Така потребителят вижда ясно за какво плаща.

2. Капиталът: по-висок праг за влизане, а не по-ниска защита

Най-сериозният риск в проекта е малко обсъждан. Глава шестнадесета въвежда регистрация на кредиторите в Комисията за защита на потребителите без капиталово изискване и без да отчита съществуващия режим по Закона за кредитните институции (ЗКИ) и наредбите на БНБ.

Регистрация без капитал отваря вратата за лица без професионален опит, финансов ресурс и намерение да работят законно. Нещо повече – тя би им дала достъп до регистри с чувствителни лични данни. Това не е либерализация, а покана към лихварството да се легитимира.

Трябва да се случи точно обратното - да остане единен режим на регистрация за всички, които кредитират потребители, като се увеличи минималният внесен капитал до 2,5 млн. евро. Дали нормата ще е в чл. 3а от ЗКИ, или в новия ЗПК, е въпрос на законодателна техника.

Капиталът не е бариера пред конкуренцията, а гаранция за потребителя. Той покрива загубите, ИТ сигурността, защитата на данните, съответствието с правилата и обслужването на жалби. Регистрацията трябва да е подкрепена с реален капитал и организационен капацитет, а контролът да следва действителния извършител на дейността. Това е отговорът и на практики като „регистрация под наем“ и някои франчайз модели, при които зад формално регистрирана институция работят други оператори.

3. Достъпът до регистрите: не може да искаш оценка, без да даваш данни

Директивата изисква обстойна оценка на кредитоспособността въз основа на точна информация за доходите, разходите и финансовото положение на потребителя. Проектът дава на кредиторите достъп до Централния кредитен регистър (ЦКР) и ЕСГРАОН. Това е стъпка напред, но крайно недостатъчна.

ЦКР показва само задълженията към регулирани институции. ЕСГРАОН потвърждава самоличността и семейното положение. Нито един от двата регистъра не казва дали лицето работи, какъв доход получава и дали реално може да обслужва нов кредит. Въпреки това администрацията и днес отказва достъп до други бази данни с аргумента, че ЦКР е достатъчен.

Необходимо е да бъдат имплементирани следните три конкретни мерки:

• достъп чрез системата RegiX до Регистъра на заетостта и осигурителните данни в НАП, за целите на оценката на кредитоспособността;

• изрично признаване на кредиторите за „организации, предоставящи обществени услуги“ по Закона за електронното управление и съответна промяна в чл. 56, ал. 3 от ЗКИ.

Списъкът на базите данни не бива да е изчерпателен. Методите за оценка се развиват и всяко затворено изброяване бързо остарява.

Достъпът до данни не е привилегия за кредитора, а инструмент за защита на потребителя. Според проучването 11% от ползвателите се затрудняват с погасяването, като делът е по-висок сред хората над 60 години, с ниски доходи и с повече от три кредита. Именно тези хора имат нужда кредиторът да види риска предварително. Не може държавата да изисква задълбочена оценка на кредитоспособността и едновременно да отказва достъп до данните, необходими за нея.

Има и въпрос на равнопоставеност. Банките и небанковите финансови институции предлагат един и същ продукт и имат едно и също задължение за оценка. Различен достъп до данни означава еднакво изискване при неравни инструменти – и по-слаба защита за клиента.

4. Светлият сектор е този, който може да изтласка лихварите и сивия сектор

Нуждата от малки суми не изчезва със закон, такава е налице и в момента при редица хора. Въпросът е кой ще задоволи това търсене. Ако правилата направят микрокредита икономически невъзможен за регулираните дружества, търсенето няма да спре. То ще се премести при лихварите и сивите оператори, които не спазват тавани, не правят оценка на кредитоспособността, не пазят лични данни, а събират вземанията си със сила. Свръхрестриктивна регулация на легалния пазар е най-добрият подарък за нелегалния оператор.

Светлият сектор има с какво да изтласка сивия: авторитет, прозрачност и ресурс. Регулираните кредитори работят под надзор, с капитал, с проверими договори и с канали за жалби. Данните опровергават внушението за масова дългова спирала: 84% от ползвателите са теглили до три кредита, 74% никога не са взимали нов кредит, за да погасят стар, а 91% заявяват, че условията са им били разяснени преди подписването. 48% погасяват навреме и без затруднения, още 39% понякога закъсняват, но изплащат.

За да изпълни тази роля, регулираният сектор се нуждае от работещи правила за малките суми. Ясен абсолютен таван вместо ГПР, който изкривява цената на краткия кредит. Допустими и прозрачни такси за реално извършени проверки или предоставени услуги. По-високият риск при малките необезпечени кредити закономерно обосновава и по-висока цена.

Какво трябва да промени парламентът

Потребителската защита не се изчерпва с правото на съдебен спор, след като проблемът вече е възникнал. Най-ефективната защита е превантивна: неподходящият кредит изобщо да не бъде отпуснат, а подходящият – да бъде отпуснат от проверен кредитор при ясна цена. Затова темата за неравноправните клаузи ще загуби актуалност по естествен път едва когато пазарът бъде подреден из основи.

Добрата регулация в сектора на кредитите не се измерва с броя на забраните, а с това колко хора получават кредит при прозрачни условия от легитимен кредитор. Ако законодателят въведе общ таван на разхода, разбираем за всеки, сериозен капиталов праг, пълноценен достъп до държавните регистри и работещи правила за микрокредитите, новият ЗПК ще защити потребителите не на хартия, а на практика – като ги държи далеч от лихварите.

Коментарът отразява мнението на автора и не представлява редакционна позиция на медията.