Защо новите прогнози на МВФ са твърде песимистични

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард и колегите ѝ тази седмица възприеха доста песимистична оценка за глобалната икономика, припомня MarketWatch.

Официалните прогнози на МВФ за световната икономика носят простичкото заглавие „Твърде бавна за твърде дълго“ (Too Slow For Too Long). Във въвеждащите коментари на главния икономист на МВФ имаше няколко повтарящите се определения и то само в първите два параграфа - „нарастващо негативна“, „твърде бавна“ и „все по-малко оптимистична“.

Самата Лагард в четвъртък заяви, че трайното възстановяване все повече се изплъзва, че рисковете за финансовата стабилност се увеличават, че развитите икономики са спирани от слабото търсене, наследствените кризи, неблагоприятните демографски условия и ниския растеж на производството. Освен това рецесиите в Бразилия и Русия, както и ребалансирането в Китай, теглят надолу развиващите се пазари.

Със сигурност МВФ не трябва да си слага розовите очила, когато представя икономиката. Но има няколко причини, поради които песимизмът на МВФ не е добре обоснован.

Данните, които излизат в периода около пролетните срещи на МВФ, явно също предполагат това. В четвъртък министерството на труда заяви, че молбите за безработица са спаднали до нива, невиждани от 70-те години. Растежът на заетостта е изненадващо висок, и то от месеци. Напоследък настроенията сред производителите се подобряват. Перспективите пред търговията на дребно наистина остават мрачни, но това се дължи на променящите си модели на потребление сред американските консуматори, колкото и на други макроикономически влияния.

Това обаче не е феномен, който се ограничава само да САЩ. Европа не е в страхотна форма, но икономиката ѝ, макар и бавно, се движи нагоре от месеци наред. Китай показва плахи признаци за подобряване на вътрешното търсене. Индия се представя страхотно от известно време.

Трейдърите явно са съгласни. Показателят на мултинационални корпорации S&P 500 SPX се е възстановил с 14% от дъното през февруари. Силно ударените цени на суровините също се повишават, което е друг признак за глобалното търсене.

Пазарът, разбира се, може да греши, а може би в ретроспекция песимизмът на МВФ ще се окаже прозорлив.

Има опасност обаче всеки икономически проблем да започне да звучи сякаш 2008 г. се завръща. А Лагард да звучи все по-уплашена и песимистична.