„Аз съм изпълнен с надежда, че иде промяна", пише Леополдо Лопес, който от оспорваното си арестуване през февруари 2014 г. е най-известният опозиционен лидер във Венецуела. На демонстрация в Каракас майка му - Антониета Мендоса, прочита посланието, което той е изпратил по нея: „Референдумът за оставката на президента Николас Мадуро е пътят към изход от кризата".
Над милион и половина венецуелци дадоха подписа си в полза на референдум за импийчмънт на президента. Лидерът на опозицията Лопес също е дал подписа си - чрез майка си, която тайно занесла в затвора подписката.
След този успех на опозицията, която спечели парламентарните избори през декември 2015 г., часовниците на Венецуела вече отброяват друго време. През следващите седмици списъкът с подписите ще бъде внесен за проверка в Националния избирателен съвет. Ако списъкът съдържа 4 млн. валидни подписи, референдумът може да бъде свикан, пише в свой коментар за Deutsche Welle Астрид Пранге.
Иначе казано - времето работи срещу „Революцията на Боливар”, оповестена през декември 1998 г. от харизматичния бивш президент на Венецуела Уго Чавес. 17 години по-късно страната с най-големите резерви от природен газ в света е изправена пред икономическа и политическа пропаст. "Правителството на "чавистите" прилича на шоу на ужасите. Страната е управлявана от правителство, което не уважава законите, пречи на институциите, поощрява престъпността и е ужасно некомпетентно“, пише и Нахон Серфати в латиноамериканското издание на испанския всекидневник Еl Pais.
Серфати е един от онези близо 1,5 млн. венецуелци, които напуснаха страната след идването на власт на Единната социалистическа партия на Венецуела. Той е специалист по информатика и преподавател в университета в Отава (Канада).
Правителството е превърнало живота на останалите в страната 30 млн. души в истински кошмар: "Плячкосване, публични убийства, растяща престъпност, контрабанда, черен пазар и висене на опашки за хранителни продукти и медикаменти - всичко това отдавна е част от дългия списък на ужасите", пише Серфати.
Във Венецуела има огромен недостиг на стоки, защото всички необходими продукти се внасят от чужбина. С падането на цената на петрола кризата се изостри допълнително. Правителството в Каракас вече не разполага с достатъчно валутни средства, за да осигури снабдяването на населението с основни продукти. Венецуелците ще трябва да се лишат занапред дори от любимата си бира, защото най-голямата пивоварна в страната Еmpresas Polar преустанови производството си на 29 април. В открито писмо фирмата обвини централната банка в Каракас, че не освобождава валута за внос на ечемик.
На всичко отгоре поради хроничния недостиг на енергия 30-те милиона жители на страната живеят и на тъмно. Нивото на язовира, захранващ най-голямата водноелектрическа централа Simón Bolívar, застрашително пада, поради което снабдяването с електроенергия е пред колапс. Последицата - редовно спиране на тока в цялата страна и драстични мерки за икономии. В десет от 24-те щата на страната електричеството спира за по няколко часа дневно. Обществените служби вече работят само по два дни в седмицата, а училищата са затворени всеки петък.
„Още от 2010 г. насам електроенергията се ограничава. Това е явен симптом за пълния провал на т.нар. боливарски социализъм на 21 век", казва в интервю за DW венецуелският писател Родриго Бланко Калдерон, който е написал книга на тази тема с показателното заглавие "Нощта".
Венецуела живее на тъмно, това няма да се промени и от въведения нов часови пояс. Затова пък е явно, че oбратното броене за политическата ера на боливарския социализъм вече започна. Последният дори не е нужно да гаси лампата.
23:04 | 11.09.22 г.