POLITICO: Трети страни може да номинират Георгиева за Генерален секретар на ООН

Източна Европа може да изгуби претенциите си за свой представител на топ позиция в ООН, след като първоначалното отсяване на кандидатите от тази част на Стария континент не успя да направи особено впечатление в ранните етапи от кампанията, казват дипломати и наблюдатели в ООН, цитирани от POLITICO.

До голяма степен се смята, че регионът има преднина в надпреварата за нов Генерален секретар на ООН през следващата година. Това отчасти се дължи на желанието на Русия да види част от Европа, която никога не е заемала този пост, да поеме лидерството на 70-годишната институция.

Постоянният представител на Великобритания в ООН Матю Райкрофт обаче е заявил на частна среща в края на април с други представители на ЕС, че ако правителствата на Източна Европа наистина искат да осигурят поста за някой от тях, то те ще трябва да номинират нови кандидати, твърдят двама дипломати от присъствалите европейски делегации.

Като един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност, противопоставяне от страна на Великобритания може да заличи шансовете на даден кандидат да стане Генерален секретар. Именно затова някои дипломати са изненадани от откровената оценка на постоянния представител.

„Ако източноевропейците бяха добре координирани, сега те щяха да се съберат и да решат кой има най-добрия шанс да спечели, а по-слабите кандидати да бъдат жертвани“, казва Ричард Гоуан, сътрудник в European Council on Foreign Relations. “Но те не са добре координирани и това няма да се случи“.

Директорът на Програмата за развитие на ООН Хелън Кларк от Нова Зеландия и бившият върховен комисар за бежанците в ООН Антонио Гутереш от Португалия са се представили доста по-добре спрямо седемте кандидата от Източна Европа на публичните изслушвания в Общото събрание на ООН през миналия месец, казват редица дипломати и наблюдатели на ООН. Втори кръг от изслушвания ще се проведе на 7 юни в Ню Йорк.

Очаква се още кандидати да се включват в надпреварата през следващите седмици, включително външният министър на Аржентина Сузана Малкора. А Източна Европа също ще получи още един кандидат, ако външният министър на Словакия Мирослав Лайчак също се присъедини към състезанието, както се очаква.

Желанието на много правителства Генералният секретар да бъде жена също е силно. Именно това засилва слуховете за възможна по-късна кандидатура на друг високопоставен представител на Източна Европа, популярен в Лондон, Брюксел и Вашингтон: Кристалина Георгиева.

По-рано Георгиева бе смятана за основен претендент за поста на Генералния секретар, но бе заменена в българската номинация с Генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която в момента също е възприемана като фаворит за поста. Съгласно новите правила на ООН за процеса на номиниране, създадени с цел повече прозрачност, всяка страна може да номинират само по един кандидат.

Кандидатурата на Бокова обаче понесе удар при изслушванията през април, когато Daily Mail и Foreign Policy публикуваха детайли за това как британският постоянен представител в ЮНЕСКО е помогнал за стартирането на разследване по практиките за наемане на служители в организацията.

За да може Георгиева да се присъедини към надпреварата, или ще трябва България да оттегли номинацията на Бокова, или друга страна да я номинира, което е допустимо.

В интервю за британския Sunday Times на 15 май Георгиева разкритикува липсата на ефективност по програмите на ООН за помощ, а британският вестник съобщи още, че група страни от Централна и Източна Европа се подготвят да номинират бившия представител на Световната банка.

Според запознат източник на POLITICO няколко страни, включително Чехия, Унгария, Румъния и Албания, са се свързали с посредници на Георгиева. Източникът не уточнява дали представителите на тези страни са говорили директно с нея или кога може да се появи потенциална номинация.

Според източника Великобритания е голям фен на Георгиева и вижда опита ѝ в Световната банка, Европейската комисия и като председател на панел на ООН по хуманитарно финансиране като плюс от гледна точка на прокарване на преструктурирането, толкова нужно на 70-годишната институция.