Китай продължава с бързото въоръжаване

Китай продължава да се въоръжава по-бързо от другите страни, посочва се в доклад на Международния институт за стратегически изследвания, цитиран от Франс прес. В него се казва, че в някои военни области въоръжаването става толкова бързо, че Китай се ориентира почти към изравняване със Запада.

"Военнотехнологичното превъзходство на Запада, което бе възприемано за даденост, е все по-оспорвано", казва Джон Чипман, директор на Института, цитиран от БТА. 

Откакто Азия изпревари Европа през 2012 г. във въоръжаването, разходите, отделяни за отбраната, продължават да растат с 5 до 6 процента на година. За сравнение, те намаляват в световен план с 0,4 процента през 2016 г. основно заради редуциране на разходите в Близкия изток, засегнат от спада в цените на петрола.

Бюджетът на Китай за отбрана е 145 млрд. долара през 2016 г. Това е все още далеч след САЩ (604,5 млрд. долара), но много преди Русия (58,9 млрд. долара), Саудитска Арабия (56,9 млрд. долара), Великобритания (52,2 млрд. долара) или Франция (47,2 млрд. долара).

"В определени области, по-специално военновъздушните сили, Китай изглежда се ориентира към пълно равенство със Запада", казва Джон Чипман. Пекин инвестира значително и в кораби и подводници.

Днес Китай има собствени "мрежи" за разработване и конструиране на оръжейна техника. Пекин започна и да продава оръжия в чужбина, припомня Чипман. Дълго време страната разтичаше на възпроизвеждане на програмите за въоръжаване на бившия СССР или на Русия.

За страните от Източна и Северна Европа Русия остава основен източник на безпокойство, допълва се в доклада. Констатира се, че Москва продължава да обновява оръжейните си системи.

"Продължаването на тези усилия ще зависи от способността на Русия да финансира програмите за изследване и разработване на оръжия, които струват скъпо", казва се в документа. В него се отбелязва, че се очакват нови бюджетни съкращения в Русия през следващите години.

Руският бюджет за отбрана намалява в сравнение с 2015 г. от 66,1 млрд. долара на 58,9 млрд. долара през 2016 г. заради спада в цените на енергийните източници и заради санкциите, наложени на Москва.