fallback

Гладът на бедните венецуелци, който ги спира да подкрепят протестите в страната

Политическите вълнения срещу правителството във Венецуела остават ограничени основно сред средната класа

11:56 | 23.04.17 г.

Президентът Николас Мадуро губи подкрепа сред легионите бедни венцуелци, които преди подкрепяха покойния Уго Чавес. Те обаче показват слаб интерес да се присъединят към водените от опозицията протести, които разтърсват страната през последните три седмици, коментира Wall Street Journal.

Много от бедните жители на огромните гета около Каракас и други големи градове са бесни заради сриващата се икономика и недостига на храна. Политическите вълнения във Венецуела обаче остават ограничени основно сред средната класа, подчертавайки битката, която предстои за опозицията в опитите ѝ да свали все по-авторитарното правителство.

„Всичко, което имам е глад – не ми пука дали хората протестират или не“, казва работникът Алфонсо Молеро, живеещ в гето във втория по големина град във Венецуела Маракайбо. „Откъде да намеря сили да протестирам, ако стомахът ми е празен от вчера?“, казва той.

Докато гетата не се надигнат, Мадуро вероятно ще остане на власт, коментират анализатори.

„Недоволството сред бедните не се канализира през опозицията“, казва Алехандро Веласко, професор по история в New York University и автор на книга за гетата във Венецуела.

През трите седмици протести седем протестиращи са били убити, а стотици – хвърлени в затвора. Правителството използва тактики като разпръскване на сълзотворен газ от хеликоптери, за да разсее тълпите на опозицията – усилия, подкрепени от проправителствени банди, често въоръжени с оръжия и бухалки.

Мнозина от гетата в Каракас и из Венецуела обаче казват, че не знаят много за протестите и са твърде заети да оцеляват, за да се тревожат за смяната на правителството.

Повече от 80% от венецуелците казват, че не печелят достатъчно, за да задоволят основните си нужди, а три четвърти твърдят, че са загубили средно около 8,5 кг от теглото си през миналата година, сочи проучване на Encovi на трите водещи университети в страната.

Строгият контрол на правителството върху основните медии означава, че много от по-бедните венецуелци без смартфони или интернет достъп нямат идея кога и къде се организират протестите. Огромната пропагандна машина на държавата не представя много подробности за протестите и изобразява като цяло мирните протестиращи като „терористи“, хвърлящи коктейли Молотов. Така плашат мнозина от гетата да се присъединят към безредиците.

Някои казват, че се страхуват от въоръжените проправителствени милиции, които следят в гетата за признаци на разкол. Други казват, че изпитват страх да не загубят скромните хранителни подаяния, които останалото без пари правителство все още раздава.

Когато миналата седмица държавни агенти посещават едно от най-големите гета в страната – в Сан Феликс в Източна Венецуела, за да проверят кой е допустим за торбите помощи с храни, дори радикалните опоненти на Мадуро се нареждат на опашката, казват местният свещеник Карлос Руиз.

„Носим нашия протест отвътре от страх да не изгубим торбите с храни“, казва самотна майка на три деца от града.

Почти две трети от бедните във Венецуела, съгласно редица социално-икономически фактори, искат Мадуро да си тръгне спрямо 40%, когато той пое поста в началото на 2013 г., сочи социологическата агенция Delphos.

По-бедните класи също допринесоха за предоставянето на рекордното мнозинство от две трети на опозицията в Конгреса на последните избори през декември 2015 г. Проучваният показват, че бедните са недоволствали от правителството при всеки вот тази година.

Въпреки това нарастващото разочарование не води до организирани протести, казват социологът Луис Висенте Леон. Част от причините са, добавя той, е самата опозиция, чийто лидери, идващи най-вече от горната средна класа, пренебрегват гетата от години, с убеждението, че могат да отстранят Маудро или предшественика му Уго Чавес с протести в опозиционни крепости или чрез преврат.

По-младото поколение опозиционни лидери се опитват през последните няколко години постепенно да изградят подкрепа из гетата. Те често пренебрегват опозицията сред бедните, както и опасностите от проправителствените милиции и националните войски, които ги тормозят, а понякога и бият, когато влизат в кварталите на работническата класа.

Миналата седмица правителствени поддръжници дори прекъснаха служба по повод Великден в работнически квартал в централен Каракас, опитвайки се да пребият опозиционния лидер Антонио Екари.

Призивите на опозицията се фокусират върху политическите права като освобождаване на политически затворници и организиране на избори вместо върху въпроси от ежедневието като цените на храните и липсата им.

„Ние, политиците и активистите, не сме като тези хора“, казва опозиционен активист в един от бедните региони извън Каракас. „Те са изолирани от националния дебат“.

Без подкрепата на гетата много поддръжници на опозицията се опасяват, че сегашните протести ще приключат като предишната вълна от размирици през 2014 г., когато трите месеца демонстрации в кварталите със средна класа оставиха 43-ма загинали – и нулева политическа промяна. Неуспехът на протестите деморализира и разцепи опозицията в продължение на години.

„За да излязат масите, трябва да усетят, че сме достигнали точка, от която няма връщане“, казва Феликс Сейхас-младши, директор на Delphos. “Все още сме далече от това“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:49 | 13.09.22 г.
fallback