Зараждането на консуматорска култура - истинската революция в Северна Корея

В Северна Корея се заражда консуматорско общество. Режимът в Пхенян се опитва да вкара елементи от пазарната икономика и да намали зависимостта от Китай. Експерти обаче смятат, че държавните компании са прекалено неефективни, пише Ерик Талмадж* от Асошиейтед прес.

Подобно на всички пълнолетни севернокорейци, Сон Ун-пьол носи значки с ликовете на дядото и на бащата на държавния ръководител Ким Чен-ун, акуратно забодени на левия ѝ ревер, над сърцето. На десния обаче блести брошка от диамант и злато.

Сон, която е управител на държавен супермаркет с фризери, пълни със свинско и говеждо месо, и рафтове с млечни продукти, хлебни изделия и консерви, е част от промяната на парадигмата в Северна Корея. Три поколения след началото на управлението на династията Ким пазарите процъфтяват и консуматорската култура пуска корени. От 120-те вида марков сладолед "May Day Stadium" до широко разпространеното плащане на сметките с карти е налице една промяна, която видимо необратимо трансформира страната.

Ким може и да грабна вниманието през последните седмици със заплахата си да изстреля ракети близо до американския остров Гуам, но двувекторната политика, негова запазена марка, се е съсредоточила върху развитието както на ядрените оръжия, така и на икономиката. Само че подобно на ядрените оръжия, една по-консуматорска икономика е рискован бизнес.

Изправена пред още повече международни санкции и наводнена от китайски стоки, което генерира огромен търговски дисбаланс, възможно е севернокорейската икономика да се намира в балон, който скоро може да се спука. Цените на вносния бензин скочиха с над 200% за по-малко от шест месеца, установява АП. Богатството, донесено от новите пазари, освен това може да се окаже, че върви ръка за ръка с политическа нестабилност.

Лозунгът на Ким Чен-ун за "паралелно развитие" - оръжия и масло, така да се каже - отразява една неизбежна реалност на неговото време. През 90-те години на 20-и век, разтърсена от наводнения, глад и разпадането на Съветския съюз, Северна Корея вече не бе в състояние да задоволи най-основните нужди на своите граждани.

Севернокорейците се завърнаха към бартерната търговия, което преля в днешната пазарна икономика.

Животът в селските райони на Северна Корея все още е белязан от много повече трудности и оскъдица, отколкото в градските райони. В голяма част от страната обаче, изненадващо, се усеща оживление, почти истински бум.

Севернокорейските заводи избират нов приоритет на производството към повече и по-добри стоки за бита. Техните ръководители междувременно разполагат с повече свобода да решават какво да произвеждат, колко да плащат на работниците и как да създават изгодни партньорства.

По пътните артерии в буквално всеки град улични търговци, обикновено със загрубели от вятъра и слънцето черти, продават плодове, зеленчуци и други храни. В специални магазини най-новият модел смартфон "Пхенян" се продава за 200 долара с приложения като популярното "Boy General" - ролева игра, която струва 2 долара. Водещата пивоварна в севернокорейската столица, Taedonggang, съвсем наскоро добави осми вид бира към своята производствена линия.

Въпреки все по-затягащите се санкции чуждестранни стоки все още са достъпни. Кен с кафе Pokka от Япония струва около 80 цента. За да си купи човек автомобил Mercedes-Benz Viano, може да са му необходими някои връзки, но мисията е възможна - срещу 63 000 долара.

Някои биещи на очи прояви на комерсиализъм остават табу. В Пхенян, град с население от около 3 милиона души, има само три билборда, а по телевизията и във вестниците няма никакви реклами. На магазините обаче са дадени инструкции да бъдат по-благосклонни към потребителите.

"Първо, магазинът бе отворен от 10 ч. до 18 ч.", разказва Сон. "През 2015 г. обаче нашият скъп и многоуважаван маршал Ким Чен-ун направи така, че ние да обслужваме от 10 ч. до 20 ч., за да могат хората да прибягват до услугите ни и късно вечер, тъй като много работещи хора често пазаруват след работа."