1,5°С или 2°С - защо е важна тази разлика?

По време на провеждащата се в Глазгоу климатична конференция всички изказващи се коментират колко е важно да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°С спрямо прединдустриалните нива. Но само преди шест години в Париж учените говореха за ограничение с до 2°С до края на това столетие. Къде сме в момента по отношение на тези цели и защо е толкова важна тази разлика?

Ето какво разказват учени пред Ройтерс.

Днес глобалните температури са с 1,1°С по-високи спрямо прединдустриалните нива и всяко едно от последните четири десетилетия е по-топло спрямо всяко едно десетилетие от 1850 година насам. "Никога не сме имали толкова скоростно затопляне само за няколко десетилетия", коментира климатологът Даниела Якоб от Центъра за климатични услуги в Германия.

Според нея половин градус означава още по-екстремни събития, които се проявяват по-често, по-интензивно и по-продължително. Само през тази година проливни дъждове наводниха Китай и Западна Европа, а в Пасифика температурите бяха рекордно високи, имаше горски пожари в Средиземноморието, рекордна суша в части от Бразилия и т.н.

Тези събития причиниха смъртта на стотици хора и имаше и икономически последици - например заради сушата имаше недостиг на електроенергия в Бразилия, ограничен добив на въглища в Китай и унищожена земеделска продукция.

"Климатичните промени вече засягат всеки регион по света", коментира и Рейчъл Уорън от Университета на Източна Англия. Всяко повишение над 1,5° ще направи ситуацията още по-сериозна.

Горещите вълни например могат да станат по-чести и по-продължителни. Без човешката дейност екстремната горещина се случва веднъж на десетилетие, но при повишаване на температурите с 1,5°С тези събития ще се случват средно 4,1 пъти в едно десетилетие и 5,6 пъти, ако температурата се увеличи с 2°С. Ако се плъзнем по спиралата и допуснем затопляне с 4°С, то екстремни горещини ни чакат 9,4 пъти в рамките на едно десетилетие.

По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води и до по-обилни валежи и рискове от наводнения. В същото време по-топлата атмосфера увелича и изпаряването - съответно и риска от екстремно засушаване.

Но разликата от половин градус е от ключово значение за ледените шапки на Земята. При повишаване на температурата с не повече от 1,5°С има шанс да бъдат запазени по-големи части от Гренландия и арктическия лед, обяснява Майкъл Ман от държавния Университет на Пенсилвания. По този начин нивото на моретата и океаните няма да се увеличи с повече от няколко метра и ще се запазят крайбрежните региони и малките острови.

При повишаване на температурите от 2°С нивото на океаните ще се увеличи с до 10 метра - колко бързо може да се случи това обаче учените не могат да изчислят.

Кораловите рифове няма да издържат и повишаване на температурата от 1,5°С - 75% от тях ще бъдат разрушени. При по-висока температура 99% от коралите по света ще бъдат унищожени и това застрашава и рибната популация, която разчита на рифовете, за да набави своята храна и да се защити от нападатели.

Увеличаването на температурата застрашава и селското стопанство, тоест изхранването и на хората. Ако има екстремни събития едновременно в различни части на света, които засягат производството на основни храни, то ще има съществен ръст на цените на храните и невъзможност на уязвими групи да си осигурят прехраната, предупреждава и Саймън Луис от Лондонският университетски колеж.

Повишаването на температурите с 2°С ще унищожи местообитанията на много животни и насекоми, които ще навлязат в пространството на хората. Това означава разпространение на много болести, смятани днес за редки и тропически - денга, малария и т.н. Високите температури увеличават и рисковете от горски пожари, което също е заплаха за дивите животни.

На този етап светът се е отправил към увеличаване на глобалните температури с 2,7°С до края на това столетие. Но учените предупреждават, че има пределна точка, от която няма връщане назад. Не е ясно кога може да дойде тя - продължаващото изсичане на горите в Амазония може да предизвика колапс и те вместо да усвояват, да изпуснат в атмосферата въглероден диоксид. Топенето на ледовете също може да извади огромни количества биомаса и това да бъде последната капка пред необратимите климатични промени.

Според анализите на учените, ако бъдат изпълнени всички заявки, направени по време на COP26 в Глазгоу, глобалните температури ще бъдат повишени с 1,8°С. Въпросът е тези обещания да бъдат превърнати в действия, допълват още климатолозите.