Кой ще оценява националните планове за декарбонизация?

До края на 2022 година страните по света ще трябва да напишат своите планове за декарбонизация, от които ще зависи изпълнението на екологичните цели и Парижкото споразумение за климата. Но кой ще оцени адекватността на тези планове, се пита Euractiv. Отговорът е много щекотлив, защото на този етап е страните сами трябва да го направят.

До голяма степен светът се разбра за избягване на катастрофалните последици от климатичните промени, но в същото време използването на изкопаемите горива и емисиите въглероден диоксид растат, а не намаляват. И няма официална организация, която да потвърди или да отхвърли дали направените заявки се изпълняват, което бави процеса, смята климатологът Корин льо Кер, цитирана от AFP.

Досега около 200 държави по света са подписали ключовото Парижко споразумение, постигнато през 2015 година. Така те поемат ангажимент да ограничат глобалното затопляне под 2°С до края на столетието, а още по-добре - с не повече от 1,5°С.

По време на срещата в Глазгоу преди месец имаше призив всички национални планове за развитие през това десетилетие да бъдат в съзвучие с Парижкото споразумение и беше посочено, че до края на 2022 година тези планове трябва да бъдат готови.

Но всяка държава има своя дневен ред и своите стъпки в екологичните планове. В някои темпото ще бъде забавено заради тромавата политическа система. А резултатът е такъв, че емисиите не намаляват с нужното темпо, опасяват се еколозите.

В момента националните заявки до 2030 година са такива, че глобалната температура ще се повиши с 2,7°С, опасяват се в ООН. Без да посочват конкретни действия и бездействия в доклад на Програмата за околна среда на ООН (UNEP) показва, че основният проблем е липсата на прогрес в страните от Г20, които са отговорни за 80% от световните емисии въглероден диоксид.

Не мисля, че това се отнася до ЕС, категоричен беше зам.-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс в Глазгоу,. Пред AFP той беше категоричен, че може да докаже всичко с факти. Но реално има много малко независими анализатори, от сорта на Climate Action Tracker (CAT), които да покажат докъде сме стигнали с постигането на зелените амбиции.

За много анализатори и еколози вече е време да се посочват поименно страните, които не изпълняват своите задължения. Гражданското общество, медиите и дори другите държави трябва да започнат да оказват натиск за изпълнението на екологичните задължения.

Но тук отново идва и въпросът за справедливата цена. За много от наблюдателите богатите държави са източникът на голямото замърсяване и затова и носят по-голяма отговорност за глобалното затопляне. Те имат повече задължения към бедните държави и трябва да направят прехода справедлив. Това може да стане по много начини, включително и с директна помощ за бедните страни.

Но всички държави трябва да се отдръпнат за малко и да видят какво могат и колко бързо да направят, за да избегнат глобалното затопляне, пише още Ан Олхоф, един от авторите на доклада на UNEP.