Климатичните промени ще елиминират националния суверенитет

Докато заедно навлизаме в ерата на климатичните промени, международните отношения, каквито ги познаваме от почти четири века, ще се променят до неузнаваемост. Тази промяна вероятно е неизбежна и може би дори необходима. Но тя ще предизвика нови конфликти и следователно войни и страдания, пише Андреас Клут за Blooomberg.

След Вестфалския мир през 1648 г. дипломатите - както в мирно време, така и по време на война - в по-голямата си част са се придържали към принципа на националния суверенитет. Това е идеята, залегнала в устава на Организацията на обединените нации, че чужди държави нямат право „да се намесват във въпроси, които по същество са вътрешни за дадена държава“.

Концепцията избуя, заедно с цялата система на съвременните държави, от физическите и психологическите отломки на Тридесетгодишната война. От 1618 г. европейските сили се намесват една-друга в териториите си почти волю-неволю. Война след война убиват един на всеки трима централноевропейци. Именно след това континентално гробище държавниците (всички бяха мъже) постановиха, че е най-добре всяка държава отсега нататък да се занимава само със собствените си дела.

Никой от Вестфалския мир не е бил достатъчно заблуден, за да си помисли, че тази идея ще сложи край на войната като такава. В крайна сметка, признавайки суверенитета, системата приема, че страните преследват своите национални интереси, които са склонни да се сблъскват. Но поне новият консенсус предложи шанс за предотвратяване на поредното безразборно кръвопролитие.

Дори тогава принципът на суверенитета не е бил абсолютен или непротиворечив. Дълго време най-добрият идеалистичен контрааргумент беше хуманитарен - че страните имат не само правото, но и задължението да се намесват в други държави, ако, да речем, те извършват зверства като геноцид.

Сега обаче има още по-мощни аргументи срещу суверенитета, изтъкнати от мислители като Стюърт Патрик от Съвета по външни отношения. Става въпрос, че в свят, в който всички страни заедно са изправени пред планетарна извънредна ситуация като глобалното затопляне, суверенитетът просто вече не е устойчива концепция.

Това прозрение вероятно е настъпило у много делегати на COP26, климатичната среща на ООН, която се провежда в Глазгоу. Това, което е заложено в тези преговори, не е „националният“ интерес на която и да е държава като такъв, освен доколкото това е част от колективния интерес на нашия вид за опазване на глобалните блага: атмосферата и биосферата. И въпреки че авиационните регулатори може да не са съгласни, границите около нашите териториални юрисдикции просто не се проектират във въздуха.

Една молекула въглероден диоксид, излъчена в Китай, САЩ или Индия, ще се разнесе кой знае къде и ще ускори изменението на климата навсякъде, което ще наводни градове в Германия, ще изгори гори в Австралия, ще обрече на глад хора в Африка и ще потопи острови в Тихия океан. Следователно всички хора по света имат легитимен интерес към парниковите газове, отделяни от всяка една страна.