Климатичните промени ще елиминират националния суверенитет

Ранна и трагикомична демонстрация на тази промяна в международните отношения беше кавгата през 2019 г. между бразилския президент Жаир Болсонаро и френския му колега Еманюел Макрон. По онова време Болсонаро, див популист, допускаше пожарите да изгарят широки части от тропическите гори на Амазонка, които са „белите дробове" на планетата, улавящи парниковите газове от атмосферата и съхраняващи ги в дърветата. Само дето сега Амазонка изригваше въглерод обратно във въздуха.

Говорейки от името на мнозина, френският президент обвини бразилския си колега, че съдейства за „екологичен геноцид“. Болсонаро отвърна, че Макрон е неоколониалист и отправи сексистка подигравка, насочена към съпругата му.

Основният въпрос беше суверенитетът: дали тропическите гори, разположени в Бразилия, са работа на страната или на света? Дали, при хипотетичен бъдещ сценарий, съюз, воден от Франция, ще има право да обяви война на Бразилия, за да предотврати екологичния геноцид, и по този начин самоубийството на човечеството? (За щастие, 100 държави, включително Бразилия, тази седмица обещаха да си сътрудничат за постепенното спиране на обезлесяването).

Това открива нова линия на мислене за световните дела. Политиците вече са потънали в анализи на новите видове конфликти, които глобалното затопляне ще предизвика във и между страните. Те включват войни за достъп до питейна вода, изчезване на обработваема земя или масови миграции.

Но излизането от мода на Вестфалския суверенитет като операционна система на международните отношения би предизвикало още по-големи катаклизми. И това изглежда неизбежно. Някои сили или съюзи в бъдеще ще обмислят военни интервенции в други държави, за да сложат край на това, което определят като екологичен геноцид. Други може да започнат война дори само ако смятат, че съперничещи им страни предприемат едностранни мерки срещу изменението на климата, които застрашават собствените им интереси.

Националният съвет за разузнаване на САЩ, например, обмисля какво би се случило, ако някоя страна разпръсне огромни количества аерозоли в стратосферата. Подобно геоинженерство може да отразява слънчевата светлина и да охлажда планетата, както прави пепелта след голямо вулканично изригване. Но това може също така да промени метеорологичните модели и да отнеме препитанието на други страни. Кой в този сценарий би бил суверен, и над какво?

Времето да мислим за отпадането на суверенитета е сега. Може би ще имаме нужда от екологичен еквивалент на Световната търговска организация: нов международен орган, който се опитва да поддържа реда. Дори и тогава светът вероятно ще стане по-нестабилен и опасен, не само екологично, но и геополитически. Всички се страхуваме от екологичен Армагедон. Но и не искаме нова Тридесетгодишна война.