Investor.bg публикува мнение на Антон Панайотов, директор на американското управляващо дружество Аlaric Capital, по повод случаят с Християн Пашков и Реал Финанс, където КФН започна проверка.
Предполагам повечето хора са чували за случая Мадоф, както и за опити да се сравни настоящата ситуация у нас с най-големия скандал, включващ "доверително управление" в САЩ.
Доверителното управление се поражда от нуждите, средствата, интересите и целите на отделни клиенти, които поради по-значителния размер на инвестициите си имат нужда от персонален подход при управлението на свободните си средства.
По своята същност доверителното управление е изключително гъвкав метод за постигане на целите на отделни клиенти, като се минимизират ограниченията при вземане и изпълнение на инвестиционните решения.
То дава възможност за директен контакт между портфолио мениджъра (управляващия), или съветникът, и клиента.
Случаят Мадоф стана възможен основно поради наличието на конфликт на интереси: един човек има директен контрол едновременно върху инвестиционния посредник (брокер) и върху управляващото дружество (Съветник).
В българското законодателство се допуска инвестиционен посредник с пълен лиценз (брокер) да приема за управление индивидуални портфейли, като в същото време има и правото да изпълнява поръчките по тези решения.
Това е предпоставка за конфликт на интереси и потенциална злоупотреба. Функциите на управляващото дружество и инвестиционния посредник не би трябвало да имат припокриване в законовата рамка на това ниво. Тези функции трябва да са ясно разграничени.
В сектора също така се наблюдават и проблеми, произтичащи от непознаването на механиката на доверителното управление от страна на клиентите. В развитите капиталови пазари има две основни форми на доверително управление "лична сметка доверително управление" и "дялове във взаимен фонд".
Има основни разлики между двата метода, но общото е, че средствата на клиента по всяко време са негова собственост. По никакъв начин собствеността върху парите и правото да се внасят или теглят средства, както и правото да се купуват или продават дялове от взаимни фондове, не преминава от собственика (клиента) върху инвестиционния консултант/управляващото дружество. Те имат право единствено да вземат инвестиционни решения и да използват уговрения предварително брокер (инвестиционен посредник), който е желателно да не е свързан с инвестиционния консултант/управляващото дружество.
При откриване на такива сметки или закупуването на дял във взаимен фонд, парите на клиента или остават по негова лична сметка при брокера или се разменят за съответния дял от фонда. Както споменах е желателно брокера да не е същото дружество, което ще управлява портфейла.
По този начин, крайният клиент има независим източник на информация за това, къде се държат парите (дяловете) му по всяко време в денонощието.
Доверителното управление е и ще бъде добър начин за персонализиране на управлението на активи, но отговорността да не се получават негативни ситуации лежи както върху инстанцията регулираща пазара (в българската действителност КФН), така и върху клиентите, които трябва да знаят какво да изискват от своя Консултант. Останалото е въпрос на морал и интеграция на законодателство.
11:01 | 11.09.22 г.