fallback

Финансовите институции ще избират къде да търгуват с български ДЦК до 2017 г.

През тази година предстоят промени в правната и регулаторна рамка на финансовите услуги и плащанията, коментира подуправителят на БНБ Нина Стоянова

15:13 | 14.06.16 г.
Автор - снимка
Създател

Финансовите институции ще избират къде да търгуват с български държавни ценни книжа (ДЦК) до края на 2017 г. Това стана ясно от изказване на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) и ръководител на управление „Банково” Нина Стоянова по време на откриването на Финансовия форум „Иновации“, организиран за трета поредна година от Асоциация „Банка на годината“ в партньорство с Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Коментарът на Стоянова е свързан с постигната договореност между Министерството на финансите, БНБ и пазарните участници относно търговията с български ДЦК. Институциите работят по проект за техническо осъществяване на директна връзка на депозитаря на ДЦК със системата E-BOND към платформата Bloomberg Professional и системата на Българска фондова борса (БФБ).

„По този начин се очаква да се постигне допълнително развитие и модернизация на пазара на ДЦК в България и насърчаване на по-нататъшната му интеграция към единния вътрешен пазар в Европейския съюз“, каза Стоянова.

По думите й това ще позволи до края на следващата година финансовите институции свободно да избират мястото за търговия с ДЦК, издадени в България, като бъдат изпълнени европейските изисквания за оценка на ликвидните активи под формата на ДЦК.

„Това евентуално би създало предпоставки за допълнителна диверсификация на инвеститорите в български държавни дългови инструменти. Тези промени са замислени в съответствие с политиката по управление на дълга и сигурността на финансовите пазари в контекста на бъдещото членство в еврозоната и са продиктувани от регулаторни реформи на ниво Европейски съюз“, добавя Стоянова, цитирана от пресцентъра на БНБ.

Тя говори и за някои от предстоящите промени, които касаят платежните услуги и системи и които са свързани с правната и регулаторна рамка на финансовите услуги и плащанията у нас. В областта на платежните услуги 2016 г. ще бъде посветена на въвеждането в българското законодателство на Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.

Стоянова посочи, че в тази връзка са били подготвени изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи, които предстои да бъдат разгледани на второ четене от Народното събрание, както и промени в подзаконовата база. Същевременно БНБ работи по изграждането на сайт за съпоставяне на таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка. Регистърът ще е достъпен безплатно за всички потребители. Срокът за влизане в сила на законовите промени, в съответствие с директивата, е 18 септември 2016 г.

Освен това от 1 февруари 2016 г. държавите членки следва да премахнат отчитането въз основа на сетълмент за целите на статистическото отчитане на платежния баланс, наложено на доставчиците на платежни услуги във връзка с платежни операции на техни клиенти. В най-скоро време предстои Народното събрание да приеме изменения във Валутния закон, въведени със Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, както и приемане на съответни промени в Наредба № 27 за статистиката на платежния баланс.

В тази връзка се предвижда да отпаднат изискванията за нуждите на статистиката на платежния баланс доставчиците на платежни услуги да водят регистър и да предоставят на БНБ информация за сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, както и за презгранични преводи над 100 хил. лв. Очаква се тези промени да бъдат приети до края на юли 2016 г.

Предстои влизането в сила и на друг европейски регламент за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро. Крайният срок за неговото прилагане в цялост за плащанията в евро за държавите извън еврозоната е 31 октомври 2016 г.

От изказването на Стоянова се разбира, че най-късно от тази дата всички кредитни преводи и директни дебити в евро следва да се извършват в SEPA формат при използване на стандартa XML.

„За тези плащания ще отпадне изискването за посочване на BIC от ползвателите на платежни услуги. Платежните системи за малки плащания в евро следва да осигурят оперативна съвместимост с други такива системи в ЕС“, каза още тя.

Стоянова добави, че към края на 2015 г. в България делът на SEPA кредитните преводи от общия брой наредени клиентски кредитни преводи в евро е 59%, а миграцията към EMV стандарта за банковите платежни карти и терминалните устройства е достигнала над 90%.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:02 | 13.09.22 г.
fallback