fallback

Иван Такев: За повече IPO-та е необходимо да създадем правилната екосистема

Работи се за прекъсване на безвремието, в което се намира капиталовият пазар, твърди изпълнителният директор на БФБ

08:16 | 27.12.18 г. 2
Автор - снимка
Редактор

2018 г. е почти история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г.". Иван Такев е изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ) от 2008 г. Завършил е "Финанси" в УНСС през 1996 г., а в периода август 1999 – март 2000 г. е стипендиант в университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон. От 1998 до 2001 г. заема различни позиции в Комисията за финансов надзор, след което започва работа в Българска фондова борса-София.

- Как бихте определили годината от ваша гледна точка за БФБ?

Бих искал да избягам от традиционните определения като „добра година“ или „лоша година“, независимо че тя беше изпъстрена както с положителни, така и с отрицателни факти и настроения. За мен по-скоро тя беше годината, която постави началото на много нови предизвикателства, които в следващите години ще определят бизнес-модела на различните заинтересовани страни, участващи на финансовите пазари. Такова предизвикателство например е блокчейн технологията, като там тепърва предстои навлизането ѝ в решенията, свързани с търговията на финансови активи, а не само на пост-трейдинг ниво, където вече има множество примери за употребата ѝ.

Друго предизвикателство, с което трябва да намерим начин да се справим, е все по-нарастващото бреме на регулациите във финансовия сектор. И ако преди година - година и половина всички считаха, че регулациите се свеждат до MiIFD II, то в настоящия момент си даваме сметка, че всъщност те с това започват. През 2019 г. влизат в сила много нови изисквания, с които трябва да се съобразим, но това води и до значително увеличаване на разходите за привеждане в съответствие и поддръжката му. Това има индиректен ефект и върху множество други пера: технологични разходи, човешки ресурси, външни услуги.

Не възразявам спрямо наличието на правила, нито съм против спазването им, но считам, че по отношение на регулаторните изисквания преминахме една точка, след която бизнес моделът на много участници и институции става неустойчив.

- Какво трябва да се направи, за да има повече IPO-та като това на "Градус", което успя да раздвижи търговията в средата на годината?

Това IPO много ясно демонстрира нещо, което винаги е било акцент в публичната ни комуникация. А именно: че във финансовия сектор има огромно търсене на качествени инвестиционни алтернативи, както и значителен алокиран ресурс. Същевременно, предлагането е доста ограничено и именно заради него досега IPO-тата бяха по-скоро инцидентни, отколкото систематични. С други думи, мерките следва да адресират причините, поради които липсва подобно предлагане. Основната такава вероятно са съществуващите предразсъдъци относно това дали местният капиталов пазар може да генерира необходимия ресурс, от който една компания се нуждае. Примерът на "Градус" успешно обори дори и големите скептици, а най-добрият начин да се разсее един предразсъдък е като се приведе точно обратният пример. Може би малко незабелязан остана фактът, че 2017 г. се характеризира с най-високите нива на набран капитал през пазара (включително вторични предлагания), на практика повече, отколкото предходните пет години, взети заедно. А 2018 г. се очертава сходна и дори и да не надхвърли, то поне ще запази нивата от миналата година.

Също така нивото на разпознаваемост на фондовата борса като място, където се формира капиталът, е недостатъчно високо. С други думи, една значителна част от местния малък и среден бизнес, независимо че може да е чувал за фондовата борса, няма цялата необходима информация, за да може да прецени дали тя може да се яви като място за набиране на финансиране. Последното е по-скоро резултат от недостатъчно активна комуникация от наша страна и вече предприехме определени мерки, за да коригираме този недостатък.

Най-важното обаче, което трябва да направим, ако искаме да видим повече IPO-та, макар и не веднага, е да създадем правилната екосистема, в която местния бизнес да функционира. Считам, че като фондова борса можем да направим доста и за нелистнатата част от българския бизнес, така че той да може да расте през годините. След време,  ако са налице подходящите условия, той сам ще достигне до решението дали фондовата борса е част от неговото бъдеще. Ето защо предприехме и редица инициативи, насочени към непублични компании, които обаче не целят листването им, а подпомагането им, така че да могат успешно да надградят своя бизнес.

- Ваучерната схема ще успее ли наистина да стимулира капиталовия пазар?

Ваучерната схема е много добро средство за покриване на разходите по излизането на капиталовия пазар. Не мисля, обаче, че който и да е бизнесмен ще реши да направи IPO само защото ще може да възстанови първоначалните си разходи. Ако вече е решил да направи IPO, не виждам причина, поради която да не кандидатства по схемата. Също така, следва да се отбележи, че в момента на ниво Европейски съюз тече дискусия относно създаването на такъв общ механизъм като част от Съюза на капиталовите пазари и в този смисъл при нас в България изпреварващо се реализира нещо, което останалите държави членки очевидно считат за възможна добра практика.

- Колко фирми очаквате да се възползват от схемата през следващите месеци? 

Ваучерната схема е предвидена за достатъчно на брой компании, като дори съществува възможност за допълнителното й разширяване. Няма как да се прогнозира колко фирми ще се възползват през следващите месеци, но по-важното е какви компании с какъв бизнес и какъв потенциал ще решат да направят IPO.

- Защо в период на ниски лихви по депозитите българите не разпознават търговията на БФБ като възможност за инвестиция? Как може да се промени това?

Причините тук също са множество, като една от основните е, че в чисто исторически план, пред българите никога не е стоял въпросът какво да правят с парите си. Ако първата борса в света е възникнала преди повече от 400 години, то през по-голямата част от това време българите не са имали възможност въобще да спестяват, а когато са можели, при това по-скоро символични суми, единствената алтернатива е била банковият депозит. И единствената значима причина, поради която по-сериозна по размер спестена сума би напуснала банковия депозит, е с нея да бъде закупен недвижим имот, който също през годините е бил възприеман като единствената друга опция за съхраняване на личното богатство.

Същевременно, недобрата информираност на българите относно принципите, които изграждат финансовата система на една страна на практика доведе до възприемането на капиталовия пазар не като възможност за инвестиция, а като място за потенциално бързо забогатяване. Каквото той не е. Ето защо, ако не се разчупи този стереотип, независимо какви са лихвените проценти, фондовата борса ще продължи да се възприема по подобен начин.

Естествено, това е само едната страна на нещата. За другата сме отговорни самите ние – ангажираните с капиталовите пазари в България. Независимо, че това не е изолиран феномен, присъщ само за нас, през последните 25 години беше създаден дълъг списък с корпоративни провали, пропилени пари на акционери, ощетени права и загубена стойност. Още от времето на Lifechoice International в България почти не е имало период, в който да липсва публичен скандал с листната компания. При това без реално някой да бъде санкциониран за това. Докато подобни неща се случват, няма как да вирее доверие. А пазарите са точно това – инвеститорите се доверяват на хората с идеи.

- Има ли панацея за ниската ликвидност?

Ниската ликвидност е следствие, а не причина. Сама по себе си тя няма как да бъде адресирана, а дори и това да стане, тогава ще приличаме на лекари, които лекуват симптомите на заболяването без да се опитват да разберат от какво е причинено то.

В конкретния случай основната причина за заболяването е все още много ниското ниво на възприемане на добрите практики на корпоративно управление от една част от публичните компании. Едва когато практиките трайно започнат се променят, ние ще можем да наблюдаваме промяна в начина на възприемане на пазара от страна на потенциалните инвеститори, както и в тяхната активност.

Това е свързано, обаче, с навлизането на нови компании, управлявани от качествено нов тип бизнесмени, които да донесат промяната със себе си. Такива, които ръководят бизнеса си въз основа на систематичен подход с мисъл към всички акционери, заинтересовани лица, служители и контрагенти. А отговорността да създадем правилните условия и подходяща среда за тяхното развитие е на всички нас.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:33 | 13.09.22 г.
fallback