Женското изключение на българските банкноти

Еманципацията на жените в повечето страни по света отдавна е намерила отражение върху местните банкноти. Става дума за това, че когато върху тях биват изобразявани личности, често това са жени.

Изключение правят мюсюлманските страни, САЩ и... България. Страната няма нито един женски лик върху сегашните си банкноти, отбелязва германският вестник Die Welt.

В България женският образ е намирал място на банкнотите дори през комунизма, макар и под формата на селянки, берачки и други подобни стилизирани образи.

Но известни българки не се срещат – със само едно изключение - българската двадесетолевка от 1991 г. с лика на Десислава Севастократорица Ктиторица. Десислава е старо българско име, водещо корените си от старобългарските думи "desiti" (постигам) и "slava" (слава).

Севастократорица пък съответства на херцог, докато ктитор е създател.

Но как е живяла Десислава и какви са нейните заслуги? На обратната страна на банкнотата има доказателство за това, защото там е Боянската църква, която се намира в едноименния квартал на София. Тя е построена в десети век и е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, най-вече заради стенописите, създадени през 13 век.

На една от тези фрески се отличава Севастократорът Калоян, който е финансирал издигането на църквата, а до него е съпругата му Десислава.

От историческа гледна точка фреските се считат за интересни, защото лицата са изрисувани по-живи и реалистични, което противоречи на традициите по това време. Това представяне на Десислава намира отражение и на двадесетолевката.

Въпреки това за нея не е известно много повече от факта, че е била жена на Калоян. А освен това присъствието ѝ на банкнотата е краткотрайно, защото през 90-те години инфлацията (122% през 1994 г.) стопи стойността на банкнотата. През същата година бяха издадени банкноти със стойност 1 000 и 2 000 лева, а през 1997 г. -  дори от 50 000 лева.