Циничните игри на Пекин

В петък зрителите на Националния стадион в Пекин и пред телевизионните екрани по целия свят станаха свидетели на грандиозна постановка. Но церемонията по откриването на Олимпийските игри беше забележителна не заради прекрасната хореография, впечатляващите фойерверки или симпатичните детски танцови групи.

По-скоро геополитическата обстановка и силната китайска пропаганда превърнаха церемонията по откриването в странна пиеса, която едва ли би могла да бъде по-далеч от реалността.

Томас Бах бе главният герой в тази постановка. Ръководителят на Международния олимпийски комитет (МОК), изправен до китайския държавен глава и партиен лидер Си Дзинпин, благодари на Китай за „безопасните“ игри пред очите на световната общественост.

Въпросът е: за кого са безопасни? Седмици преди церемонията по откриването активисти за правата на човека вече бяха отстранени от Пекин. Едва преди началото на церемонията по откриването нидерландският журналист Сьорд ден Даас, известен кореспондент от Китай от много години, беше тормозен от охранител и възпрепятстван да работи по време на пряко предаване в близост до националния стадион - на живо по нидерландската телевизия.

About 2 hours ago the China reporter @sjoerddendaas for the Dutch public broadcaster @NOS is pulled away while live on the Dutch national news close to the Beijing National Stadium! #Beijing2022WinterOlympics #Beijing2022 @DrewPavlou @BaldingsWorld @benedictrogers @joshrogin https://t.co/bQe3izoRJA pic.twitter.com/XoQTpZFUI2

Геополитическата обстановка, в която се проведе церемонията по откриването, също показа пълния цинизъм на събитието. В деня, в който руският президент Владимир Путин и Си Дзинпин обявиха на своя среща сплотяване на редиците си срещу Запада, в „Птичето гнездо" (както се казва стадионът в Пекин) звучи песента на Джон Ленън Imagine, която мечтае за свят без нации. Докато войниците на Путин чакат заповедите си за марш по границата с Украйна, Си кара стотици деца с изображения на гълъби на мира щастливо да подскачат по огромния терен на стадиона в огромна хореография.

Бах се превръща в част от китайската пропаганда

Германецът играе докрай ролята на защитник на интересите на китайските лидери. Той е възмутен, когато правителствени глави отменят участието си в Олимпийските игри заради нарушенията на човешките права в Китай или гротескните мерки за сигурност за предотвратяване на разпространението на коронавируса.

Но когато Си безсрамно използва спортното събитие за своята пропаганда, Бах не казва нито дума. Така например китайското ръководство позволи на един от войниците да участва в щафетата с факела, войник, който е смятан за народен герой заради усилията си в сблъсъка с индийски войници през 2020 г. - шамар в лицето на индийците.

Публиката също беше част от играта: зрителите винаги ръкопляскаха и викаха на местата, където Си искаше да ръкопляскат. Отборите на Пакистан и Русия получиха овации. Хонконг, който сега е в тясната хватка на Пекин, също получи аплодисменти. И, разбира се, китайският отбор. При всички останали отбори: повсеместно мълчание. Реакцията на обществеността не беше случайна. На стадиона бяха допуснати само изрично поканени гости и те знаеха какво трябва да правят, пише и германският Handelsblatt. 

Много от пропагандните елементи, които партията бе включила в хореографията, вероятно са останали скрити за западните зрители. Дори безобидно звучащото мото на Олимпийските игри – „Заедно за общо бъдеще" (Together for a shared future), произлиза от централен лозунг на партийната пропаганда.

Умишленото представяне на етническите малцинства в Китай имаше за цел да опровергае критиките от чужбина, че държавното ръководство ги потиска. Например по време на церемонията по откриването китайското знаме беше предавано от един човек на друг в дълга верига от няколко десетки души в различни носии.

Един от двамата спортисти, които запалиха огъня пред погледите на милиони телевизионни зрители по света, беше Динигер Илимудзян, уйгурски състезател по ски бягане от западната китайска провинция Синдзян, за която Китай е обвиняван, че вкарва уйгурското мюсюлманско малцинство в лагери за превъзпитание. Ето, вижте! Това тук - беше посланието към света на церемонията по откриването - тук всичко е хармонично.

И още - Китай като страна на зимните спортове? В Народната република има 300 милиона любители на зимните спортове - Бах неколкократно подчерта тази цифра и в речта си на церемонията по откриването. С тези данни и МОК, и Китай се потупват по гърба. Но заедно с това китайското ръководство иска и да покаже: Не можете да ни подминете, много сме. Това, което вече важи за автомобилния пазар, скоро ще се прилага и за зимните спортове. Тези, които искат да участват в този бизнес, е добре да не забравят за нас, е посланието.

Според експертите тази цифра е напълно необоснована. Единственото сигурно нещо е, че в Народната република няма 300 млн. души, които да практикуват зимни спортове. Въпреки това Томас Бах обича да повтаря тази цифра.

И така – след откриването със сигурност можем да заключим, че Олимпийските игри в Пекин са политически игри. Но не защото организациите за защита на правата на човека осъждат потисничеството на мюсюлманското малцинство на уйгурите или защото правителствата бойкотираха игрите по тази причина. А защото китайският държавен глава и партиен лидер Си Дзинпин ги използва за своите политически цели, при това с активната подкрепа на МОК.