Скулптора на Микеланджело би могла да финансира данъчната реформа в Италия

Италия отдавна си е спечелила славата на най-големия в света музей на открито. Разцветът на меценатството и на колекционерството полага основите на първия пазар на произведения на изкуството през епохата на Ренесанса.

Парадокс е, че през изминалите оттогава столетия и до днес няма разработен универсален метод за оценяване на шедьоври, информира БТА.

С тази сложна задача от години се занимава професор Федерико Етро от университета "Ка Фоскари" във Венеция. Той е създал база с данни за произведения на изкуството за периода от 1250 до 1550 г. В нея са събрани сведения за действителната цена, платена на художника от възложителя на творбата, размерите на картината, броя на изобразените фигури, местожителство на възложителя и на крайния потребител, както и годината на изпълнение на поръчката. 

Върху тази основа се разработва статистически модел за определяне на цената на шедьоврите, който на този етап представлява сложна система от коефициенти.

Значително по-опростен, но пък и по-"натъкмен", е методът на доцент Лучано Канова, който преподава експериментална икономика и научна комуникация във висшата школа "Енрико Матей" в Сан Донато Миланезе в областта Ломбардия. Той си поставя задачата да определи цената на творба на Микеланджело, като разполага единствено с информация, че негов ескиз е продаден на търг за 3,5 милиона евро през 2004 г.

Отправна точка за доцент Канова са петте най-скъпо продадени картини през последните 10 години, чиито ескизи са изтъргувани отделно.

Това са: "Картоиграчи" на Сезан, продадена за 250 милиона долара, а ескизът й за 40 хиляди долара; "Номер 48" на Джаксън Полък - 140 милиона долара, ескиз - 27 500 паунда; "Сънят" на Пикасо - 135 милиона долара, ескиз - 45 хиляди паунда; "Портрет на Аделе Брох-Бауер" на Густав Климт - 135 милиона долара, ескиз - 35 хиляди долара; "Осем Елвис" на Анди Уорхол - 100 милиона долара, ескиз - 10 хиляди долара.

Ескизите, продадени срещу британски паунди, се преизчисляват в долари и съотношението "ескиз-картина" се превръща в коефициент за определяне на цената на крайната творба, който съответно е: Уорхол - 10 000, Сезан - 6250, Полък - 5091, Климт - 3857 и Пикасо - 3000.

Италианският учен повтаря тази операция с данни за творби на двама съвременници на Микеланджело - картината "Цар Давид" на Гуерчино, продадена за 6 милиона евро, ескизът - 10 хиляди евро; картината "Мистично Рождество" на Ботичели, застрахована за 55 милиона евро, а ескизът, продаден за 20 хиляди евро. Техните коефициенти са: Ботичели - 2225, Гуерчино - 600.

Оттук се пристъпва към изчисляване на цена за статуята "Давид" на Микеланджело във Флоренция, за която посетителите плащат 10 милиона евро годишно, за да я видят отблизо.

Ако се приложи най-ниският коефициент, този на Гуерчино, тя би струвала 2,1 милиарда евро, докато по коефициента на Уорхол цената й ще бъде 35 милиарда евро. Дори ниската цена ще бъде достатъчна да финансира една трета от реформата за намаляване на данъци, обещана от премиера Матео Ренци, който е бивш кмет на Флоренция.

Не е известно по какви критерии е изготвен "ценоразписът" за три от най-прочутите архитектурни паметници в Италия, но според индекса на фирмата "Бренд файнанс" Колизеумът струва 91 милиарда евро, Миланската катедрала - 82 милиарда, а Фонтанът "Треви" - 78 милиарда евро.

Фонтанът "Треви" е паметникът с най-много филмови участия, влязъл в историята на световното кино със "Сладък живот" на Фелини. Във филма "Измамите на Тото" (1961 г.) гениалният комедиен актьор Тото (с ударение на втората сричка) "продаде" фонтана на американец и му взе капаро.

Оттогава жителите на Рим обичат да казват, че онова, което е непродаваемо, не може да се продаде.