Селският туризъм може да спечели от занаятчийските храни

Селският туризъм може да спечели, ако стопаните имат право да предлагат занаятчийски храни. За това настояват участници в движението Slow Food, което съществува в България от 2004 г.

И сега в страната фермерите с малки стопанства имат право да предлагат храни по Наредбата за директните доставки. Там обаче се изисква всичко, което се предлага, да е произведено единствено в стопанството, а и изискванията към фермерите не са малко. Например, за да предлагат млечни храни, те трябва сериозно да оборудват ако не цех, то поне един етаж от къщата си.

Какво става обаче с тези, които не искат да правят промишлено производство и да запазят традиционни ястия по стари рецепти?

Дешка Кротева от разложкото село Горно Драглище се занимава се със селски туризъм от 10 години и е член на Местната инициативна група в Разлог. Тя неуморно кани гости и с огромно желание им приготвя местни ястия, за които повечето хора едва ли са чували – например месния деликатес нафпавок – сурово-сушен колбас от качествено свинско месо – рибица, бут и плешка. Той се прави само от декември до края на януари. Суши се три месеца и се държи в пепел.

Или пък изпечена в печка на дърва ялова баница (трудно се приготвя,  защото трябва да е вкусна, но без да се слагат яйца, мляко и сирене). 

Селски туризъм в Разлог

6 / 6

Цветан Ценев е избягал от София, за да се занимава със земеделие в село Бачево. 

Още галерии

Тя е показвала произведения от нея нафпавок, който медиите сравняват с прошуто, на изложения в Италия, където регулациите са много облекчени по отношение на занаятчийските храни – достатъчни са сертификат за продукта и касов апарат. В България обаче положението е съвсем различно.

Затова тя отчита, че един от проблемите на селския туризъм остава проблемът със занаятчийските храни, които сега стопаните имат право да предлагат само за дегустация. Можем да ги продаваме в цял свят, но не и тук, допълва тя. И обяснява, че няма смисъл да се регистрира по Наредба 26, защото семейството й не е от големите производители. „Целта на Slow Food не е продуктът да става промишлен“, настоява тя.

Дешка е убедена, че има хляб в селския туризъм. С него „хората няма да забогатеят, но няма и да останат гладни“, убедена е тя. И допълва, че заемите за ремонт на една селска къща няма как да се избият за 1 – 2 г., по време на среща с медиите, организирана от проекта по ПРСР 2007 – 2013 Cap for CAP.

„За мен туристът не е турист, а гост, става част от нашето семейство. На него не трябва да гледаме като на човека с 5-те лева. Ако човек се фокусира само върху парите, нещата няма да се получат“, казва стопанката, която посреща понякога гости дори от Нова Зеландия и Австралия.

В района на Разлог селският туризъм набира скорост. Пример за това е и село Бачево, където има две конни бази и 5 – 6 къщи за селски туризъм. Според местните хора Програмата за развитие на селските райони им дава повече възможности за по-добър живот, без да се налага да напускат родното си място. По ПРСР в селото има и  проекти на млади фермери: за калифорнийски червеи, производство на пъдпъдъчи яйца, краставици и картофи.

Има дори стопани, които са напуснали София, за да живеят сред красива природа и да обработват земята.