Рубини: Сиви практики властват на пазара на изкуство

Светът на изкуството може да не е чак толкова красив. Купуването и продаването на произведения на най-прочутите творци е бизнес, забулен с много тайни и известен със слабата си регулация.

“Има много сиви практики”, посочва икономистът Нуриел Рубини пред CNN по време на Milken Global Conference в Лос Аджелис. Коментарът идва, след като арт индустрията обяви, че очаква рекордна продажба на картина на Пикасо за над 140 млн. долара. (Впоследствие картината стана най-скъпото продадено на търг произведение на изкуството, като бе продадена за близо 180 млн. долара.)

Тази седмица се очаква Christie’s да продаде произведения на изкуството на стойност 2,5 млрд. долара.

Рубини, който е колекционер на съвременно изкуство, е добре известен със своите правилни прогнози за жилищната криза и финансовата катастрофа от последното десетилетие. Думите му за пазара на изкуството са базирани на това, което той самият е видял на различни арт изложения по цял свят.

“Някои хора използват изкуство, особено скъпото изкуство, като начин за пране на пари”, твърди Рубини, който е професор в Нюйоркския университет.

Един човек може да купи скъпо произведение на изкуството, струващо 1 млн. долара или повече, да плати кеш и дори да не го регистрира. Реално няма никаква връзка с финансовата система.

През 2012 г. Базелският институт по управление предупреди за големия брой незаконни и съмнителни сделки в индустрията. Властите твърдят, че бившият бразилски банкер Едемар Сид Ферейра е купил през 2007 г. картина, известна с името “Ханибал”, като покупката е извършена в САЩ и е част от сложна схема за пране на пари. Платното, създадено от американския художник Жан-Мишел Баския, по-късно преминава в ръцете на федералните следователи, а след това е върнато в Бразилия.

Неясната природа на арт индустрията я прави рай за укриване на данъци. Освен че доходоносните произведения на изкуството могат да бъдат продавани непрестанно, те могат да бъдат съхранявани на свободни пристанища като това в Женева или другаде за неограничен период от време. Това се оказва особено полезно за лицата, укриващи данъци, които се възползват от швейцарския банков пазар - един от любимите на тези, които се стремят да избегнат контрола на данъчните власти. По думите на Рубини пристанищата се превръщат в “еквивалент на банките в Швейцария”.

Дори и да не се използва за престъпни цели, липсата на прозрачност в бизнеса с изкуство може да доведе до съмнителни практики и появата на конфликт на интереси.

Рубини твърди, че не е сигурен дали регулацията е решението. Въпреки това той предлага индустрията да си създаде кодекс за поведение, който да хвърли по-голяма светлина върху взаимоотношенията в нея.