А дано, ама надали…

Оптимистите загатват за съвсем друг поглед към нещата, някак си „по-европейски“, както е модерно сега.. Те ще кажат, че ние сме толкова малък пазар, че това, което се случва в страна, не оказва почти никакво влияние върху него. Та ние имаме средна класа според родните стандарти от някакви си 150-200 хиляди души в най-добрия случай. Това е колкото едно предградие на Ел Ей. Как може толкова малко хора с не толкова голяма покупателна способност да имат силата да влияят на икономическите процеси в една страна или да демонстрират изисквания и действия от страна на родното си правителство.

Очевидно събитията от последните сто и кусур дена, не говорят в полза на оптимистите. От друга страна, казват те, положението в Европа и САЩ с подобрява. Ако допреди една година се говореше за нови стимули за пазара, сега се дебатира за тяхното оттегляне.  Отвъд Океана намаляващите бройки на помощи на пазара на труда вече ясно демонстрират низходящ тренд, като това  оказва влияние и на безработицата. 

Стабилизирането на жилищния пазар оказа силна подкрепа на финансовият сектор и това съответно се отрази на цената на банковите акции. Ръстът на пазара на акции в последната една година в САЩ е над 34%, а в Япония над 50%.

И докато отвъд Океана се говори и се очаква  корекция, погледите на инвеститорите се обърнаха към Европа. В последните месеци един от най-изстрадалите континенти след кризата се радва на сравнително спокойствие и започва да приковава погледите към себе си. Старият континент, част от който е и България, освен че привлече  вниманието на фонд мениджърите с успокояването на проблемите си и като че ли тяхното решаване, е атрактивен и с цените на активите си…надяват се оптимистите, а защо не и на БФБ.

Като че ли целият ни живот минава в сблъсъка на доброто и злото, на Ин и Ян, на страха и алчността, на любовта и омразата…на песимистите и оптимистите. Само времето ще покаже за даден момент, кой ще вземе превес, за да може в следващия да бъде на земята.

В тази игра на победители и победени можем само да се опитаме да попием опита и на двете състояния, защото за едно са съгласни и едните и другите, макар че не искат никога да се изслушат взаимно. Рисковете за българската икономика са вътрешни и единственият оптимизъм на БФБ идва от намаляващата несигурност и лекия подем на световната икономика. 

Опитът ни на млада демокрация по времето на златния дъжд, обхванал световната икономика по времето на Тройната коалиция, показа, че колкото и слабо да е едно правителство, ако има малка отворена икономика външните влияния са по-силни от вътрешните. Досега българският бизнес се е развивал, независимо от решенията на родната ни политическа класа.

А дано въодушевяват се оптимистите.

Ама надали мълвят песимистите.

Аз казвам надали ще стане скоро, но а дано.