А дано, ама надали…

Докато повечето световни борси се надпреварваха в последната година да достигнат нови върхове,  БФБ също показа признаци на живот, опита се и тя да се включи във всеобщият ентусиазъм. Не само това, но SOFIX успя да влезе в класациите като един от най-повишаващите се световни индекси.

И някак си като невръстно дете, което прави първият си бяг, тя се остави на инерцията й да я накара да изгуби равновесие и да падне. В последните борсови сесии виждаме нейните плахи опити да се изправи и сега всички сме вторачили поглед, с надеждата  да успее.

Както при всяка ситуация, свързана с падане, пропадане или просто нещастно развитие на събития, и сега сме разделени на група песимисти и на оптимисти. Ако се вслушаме в мнението им, може би ще стигнем да извода за причината на последните събития и да се опитаме да прогнозираме бъдещето.

Песимистите се вглеждат във вътрешните проблеми на държавата, на икономиката, и в частност във враждебната вътрешна среда, в която оперират нашите публични дружества. А тя не се е променила кой знае колко. Старата песен на нов глас, или старите проблеми остават нерешени. Висока безработица, липса на ресурс, ниско потребление и т.н. и т.н.

Към тях можем да прибавим и изключително рисковата политическа среда. Притежаваме си правителство, което не носи никаква отговорност и прехвърля вината на коалиционните си партньори (казусът Пеевски). Дори не става ясно кой прави политическите назначения. Имаме премиер, за когото не сме сигурни е че е ТОЙ, за неговите решения научаваме от лидерите на партиите. Съществуват министри, някои от които са откровено некомпетентни и се извиняват с интровертност на духа, а често пъти и се дозират.  Наблюдаваме откровени примери и разбирания за непазарна икономика.

Един заместник-министър на икономиката размаха сърп и чук и поведе война с частни дружества за защитата на недобросъвестните платци. Друг пък предложи търговските вериги да не работят уикендите. Изобщо за три месеца се сътвориха толкова небивалици, че дори „човекът от народа“ Бойко Борисов им завидя. В следствие на всичко това частните инвестиции в България са паднали с една трета. Веднага бях оборен от правителствен чиновник, който ми каза, че пък инвеститорите като бройка били с толкова пъти повече.

Безумието в енергетиката няма аналог. Намаляват се цени, завеждат се международни дела, а има и индивиди, които се хвалят със стореното. Сякаш няма да платим намалението с лихвите следващата година.  И за капак на всичко инвеститорите на родната борса станаха свидетели на политическите напъни на председателят на КФН, чиято роля преди всичко е не да взима страна във битките на “Корпоративна търговска банка” с “Икономедия”, а да следи безпристрастно пазара. Още повече, че с тези си атаки сериозно наруши професионалният си имидж, демонстрирайки непознаване на функционирането на търговията на борсовият оператор или не дай си боже - загатвайки за други нездравословни интереси. Негова си работа, наша си борса…да, песимистите имат какво да кажат, човек да се чуди дали да притежава изобщо акции.