Денят на хамелеона, или краят на мечките и биковете

В последния месец като че ли светът успя да избегне за пореден път поредната катастрофа. Гърция успя да състави правителство, което е проевропейско настроено.

Оланд  се оказа по-тих и отстъпчив, отколкото се опасяваха пазарите. Испания успя да преговори спасителен план за банковата си система. Меркел отстъпи пред Марио Монти и Рахой относно новия фонд за стабилност на еврозоната (ESM), който трябва да бъде използван за директно рекапитализиране на изпитващи затруднения банки.

Всички тези събития се изразиха в едно “рали на облекчението”, заляло пазарите в Азия, Европа и Америка. Разбира се, БФБ направи изключение от общото настроение за пореден път. Нашата борса си е подвластна на нашите си проблеми.

Това, което прави впечатление, е че цитираните дългоочаквани събития не са решение на наболелите проблеми, не адресират източниците им, а по-скоро облекчават ситуацията. Те са отговор на политиците, насочен да успокои общественото мнение и нарастващото недоволство от нестихващата безработица и да демонстрира борба срещу невидимия враг -  пазара.

Често пъти, той бе обрисуван като единственото зло, което застрашава безоблачното съществуване на еврозоната. То прие формата на група анонимни, но много могъщи спекуланти, които атакуват пазарите. Това бе “политикономическият” прочит на лидерите на Старият континент.

Истината за съжаление е доста по-прозаична и скучна. Атаката на тази “безименна орда” се изразява в това, че тя не иска да кредитира определени държави на определена цена, т.е намира ги за рискови кредитоискатели и търси по-висока доходност за парите си. Както казах, скучно...но май това е едниственият начин да се избегнат тежките въпроси относно бъдещето на ЕС.

Дали това е съюз от държави или просто някакво сборище, използващо привилегиите на общия пазар? Ако ще е нещо повече от случайно събрание, то тогава ще трябва да има освен общи облаги, то и общи задължения. Всичко това става на цената на загуба на суверинитет -  послание, което е изключително трудно за продаване на гражданите на самите страни-членки.

Но за да е още по-заплетена ситуацията и за да проработи този план, той трябва да се случва на фона на сериозни структурни реформи, насочени към пазара на труда в ЕС, бюрокрацията и безбройните регулации, които спъват или забавят икономическата дейност.

За да бъдем честни, трябва да признаем, че това ще бъде и краят на фалшивия модел на “Социалната Европа”. Добрата стара Европа, в която да си пенсионер означаваше да си сравнително млад човек, с пари в джоба и възможност да обиколиш целият свят.

За съжаление е очевидно, че системата не можеше да си позволи този лукс, който продължи доста време, а и доста време ще трябва да мине за да бъде изплатен. Ситуацията в ЕС е изключително сложна и не предполага бързи решения.