Количествени улеснения, евфемизми и въобще как боговете полудяха?

Количествени улеснения – оттук до края на света

Традиционната парична политика на Фед, и на ЕЦБ е отдавна в миналото. Днес всяка една монетарна маневра на централните банки е придружена от прилагателното „неограничена”. В рязък дисонанс с ограничеността на ресурсите. След като лихвите вече са нулеви, а това не помага и кредитът не потича към икономиката  – т.нар. от лорд Кейнс „ликвиден капан” - централните плановици проявяват изобретателност.

С евфемизма за печатане на пари „количествени улеснения” Бен Бернке и Фед създават буквално от нищото нови пари (ликвидности под формата на банкови резерви и електронни числа в сметкие на търговските банки при Фед), които разменят срещу активи на търговските и инвестиционните банки. По този начин от централната банка приемат считаните за токсични активи в собствения си баланс (става дума за т.нар. ипотечни облигаци или на англ. „mortgage backed securities” -МBS).

Идеята е чрез структурата и размера на баланса си, централната банка да отприщи кредита и да повлияе на това в каква посока да потече той.

Тоест целите тук са няколко:

1) Първо, да се спасят големите търговски и инвестиционни банки в САЩ от наличието на такива токсични активи в балансите си.

2) Второ, да се създаде „пазар” за опасните активи. В случая на ипотечните облигации - пазар за тях няма, което обезкуражава финансовите алхимици от инвестиционните банки да купуват такива ценни книжа, а оттам и паричният поток към търговските банки и брокерите на недвижими имоти спира, като те намаляват драстично ипотечните си заеми към населението. Цената на имотите, от своя страна, пада.

Има разлика между „количествените улеснения” на Фед, както Бернанке казва, и действията на японските парични власти от 90-те години досега. Японската централна банка практически започва да изкупува всичко – ДЦК, акции, корпоративни облигации – само и само, за да повиши цените на активите и да налее пари в икономика, току-виж потреблението и инвестициите се отприщили.

При Бен Шалом Бернанке нещата стоят другояче. Всъщност, от Фед, твърди той, правят „кредитни улеснения”, като имат два таргета – пазарите на имоти и държавния дълг.

Стремежът им е да поддържат цените и на ипотечните облигации, и на държавните дългови книжа високи, което автоматично значи намаляване на доходността по тях, тоест спад  на разходите за финансиране, което е в полза на длъжниците и стимулира харчовете.

За историята остава фактът, че Япония вече има 8 порции такива улеснения, но без резултат. А и няма как да има резултат, с оглед на това, че лошите и непроизводствени инвестиции не се изчистват, а се заменят с други. При САЩ количествените улеснения засега са „само” три. Последното засега е неограничено с по 40 млдр. нови долара, напечатани всеки месец.