Количествени улеснения, евфемизми и въобще как боговете полудяха?

3) При операцията „Туист” Фед замени падежиращи краткосрочни облигации от баланса си с дългосрочни ипотечни облигации. Целта отново е да се облекчи пазарът на недвижимости, като се повиши цената на ипотечните облигации, дохоността им падне, заедно със спад на лихвите по кредитите.

Ако цените на имотите тръгнат нагоре, вярва Бернаке, американците ще се почустват спокойни и уверени във финансовата си сигурност. Ще започнат да теглят заеми, да потребяват повече, а това най-общо казано, се възприема като икономическа благодат.

Нулевите лихви, скокът при активите и добрите корпоративни резултати ще се отразят  благотворно на пазара на акции, което вече ще е знак за излизане на икономиката от рецесия и високо инвеститорско доверие. Ето как считат, че се генерира растеж в икономиката американските централни банкери.

4) Две думи за Европа. Видяхме какво става с баланса на ЕЦБ. Чрез LTRO („Операцията по дългосрочно рефинансиране”) Марио Драги успокои за кратко високите разходи за финансиране на Испания и Италия, а търговските банки получиха безплатно финансиране, каквото нямаше да получат от капиталовите пазари.

Пазарният механизъм на финансиране действително бе заобиколен, но не и надхитрен – доходността на проблемните държави продължава да е висока. По същество и тук имаме скрито количествено улеснение – ЕЦБ даде пари на банките, с които те купиха държавни ценни книжа на закъсалите държави.

Но тези повече от над трилион не се оказаха достатъчни. Освен това изложиха на сериозен риск балансите на търговските банки – в случай че цените на купените от тях дългови книжа паднат, това ще значи проблем за банките. И така, Марио Драги намери решението: „преки монетарни транзакции”( Outright Monetary Transactions). Операция, която, ако влезе в действие, ще превърне ЕЦБ в откровен кредитор от последна инстанция за правителствата.

Отново, в случай на нужда, ЕЦБ ще купува дългове на проблемни  държави „неограничено” само и само да поддържа цените на ДЦК високи, тоест при разходите за финансиране по-ниски от пазарните.

Обещанието е, че тази операция ще влезе в сила само и единствено за държави, помолили за помощ някой от спасителните фондове на еврозоната. Обещание? Помните ли какво стана с критериите на Пакта за стабилност за дълг и дефицит спрямо БВП. Просто никой не ги спазваше.

Исторически факт е, както добре знаем, че политиците не обичат да спазват обещанията си много-много. Особено, когато това ограничава харчовете им или с други  думи – възможността да натрупат политически дивиденти с чужди пари.