Количествени улеснения, евфемизми и въобще как боговете полудяха?

Стратегия за изход – тука има, тука няма?

Няколко са притесненията по отношение на „стратегията за изход” на Федералния резерв в САЩ за излизане от количествените улеснения.

Първо, ще успеят ли монетарните власти, да се намесят достатъчно бързо, преди инфлацията да излезе от контрол. Ще съумеят ли своевременно да изтеглят ликвидността от пазара, в случай че покупателната способност на долара се окаже под силен инфлационен натиск от вливането на новите свръхрезерви в икономиката.

Лека вметка: историята показва, че хиперинфлацията рядко е целенасочен икономически феномен. Просто правителства не успяват да се финансират от капиталовия пазар и опират до печатницата. Ако САЩ спре да се финансира на приемливи нива от пазара (а това не е невъзможен сценарии), централната банка ще продължи да монетизира, тоест да изкупват правителствения дълг, с още и още по-бързи темпове.

Просто американското правителство е свръхздлъжняло, а матуритетът на дълга му е относително краткосрочен.

Само за миналата година Фед е изкупил 70 на сто от правителствения дълг. Тази година министерство на финансите на САЩ има да рефинансира близо 4 трилиона от 16-те трилиона натрупан публичен дълг. А от всеки 6 долара емитиран дълг, 1 долар е в притежание Фед. Да не забравяме, че над 7 трилиона долара са вън от САЩ и при една висока инфлация ще се „втурнат” обратно в гонка на реални активи.

Ще успее ли Фед да изтегли достатъчно ликвидност от системата, продавайки ипотечните облигации, с които е напълнил балансите си? Та нали това са активи, които никой не иска и няма пазар за тях, т. нар. “junk assets”. Каква цена ще получи от пазара за тях? Няма ли тогава едно такова  евентуално пускане пазара на ипотечните облигации и на ДЦК-та да срине цената им, повишавайки доходността им, което ще оскъпи финансирането и за държавата, и за домакинствата с ипотеки? А и спадът в цената на ДЦК несъмнено ще декапитализира пенсионни фондове и банки, чиито инвестиционни портфейли имат сериозна експозиция в щатски дълг?

Не е ли опасно да се прави опит за надуване на балона, който предизвика кризата – този при имотния пазар? Една от основните цели на количествените улеснения и операция „Туист”!

Бернанке твърди, че, ако трябва да задържи свръхрезервите на търговските банки във Фед при битка срещу инфлацията, може просто да увеличи лихвата, която плаща по тези свръхрезерви. С други думи: за да не вкарват пари в системата търговските банки, Фед ще има даде… още пари ???

И то при положение, че търговските банки получават лихва по ликвидностите, получени от Фед, в замяна на една камара токсични и нищо неструващи активи. Безплатен обяд отвсякъде. А тази лихва и сега носи десетки милиарди на банките всяка година.

И накрая един морално-етичен въпрос – ако допреди няколко години централните банки купуваха предимно ДЦК, считани за „безрискови” (колкото и да е парадоксално на фона на казаното досега), днес те пълнят баланса си с всевъзможни боклуци с риск за данъкоплатците и спестителите и в полза на акулите на Wall Street, които се отървават с лекота от погрешните, неликвидни и безумни инвестиции, получавайки чисто нови парични наличности - в ултраликвидна парична форма.

Къде скрито, къде не – това си е чиста проба правителствена субсидия или откровен спасителен пакет за избраниците на паричните власти.