Количествени улеснения, евфемизми и въобще как боговете полудяха?

Финансовите пазари днес

Финансовите пазари са безвъзвратно изкривени, надути и надценени. Банковите баланси – прекомерно раздути. Ливъриджът на банките в еврозоната е 26 към 1.  Свръхзадлъжнялостта вече не е изключение, а правило, а финансирането със собствен капитал е нерентабилно.

Когато попитали Лудвиг фон Мизес за най-съществената разлика между капитализма и социализма, той се замислил, след което казал нещо от сорта на: при капитализма има капиталов пазар. Най-вероятно е имал предвид, че е функционирала система, която е предоставяла капитала на най-способните компании, а потребителите са били суверен и диригент на производствения процес посредством покупките и предпочитанията си.

Финансовите пазари и банките обаче вече не са просто каналът за пренос на спестяванията от спестителите/капиталисти към предприемачите/инвеститори. Финансовата система днес е корумпирана и манипулирана. Пазарната стойност на финансовите активи се определя от намесата на централните банки, а пазарните участници са като пристрастени към евтините пари, наливани от централните плановици. 

Свидетели сме на национализиране на кривата на доходността, както се казва на финансов жаргон, тоест чрез прийоми на паричната си политика, централните банкери предопределят - вместо пазара - стойността на активите, а оттам и доходността им. А благодарение на банкирането с частичен резерв търговските банки участват дейно в паричното предлагане и промяната на относителните цени в икономиката – най-важните фактори за правилното използване на оскъдния икономически ресурс.

Дисбалансите: все по-големи и по-големи

За да парират естественото свиване на паричното предлагане и болезнения очистителен процес по време на все по-драматичните кризи, централните банки се намесват и ще се намесват отново и отново. Ефектът ще става все по-слаб и краткотраен, а порциите на наливане на ликвидност – все по-големи. Кризата бива избутана във времето, но не и излекувана. Колкото повече се отлага изчистването, толкова по-тежко и дългосрочно ще е то.

А дисбалансите и погрешно инвестираните ресурси остават и нарастват: градове-призраци; необосновани инфраструктурни проекти; публичен сектор, поглъщащ реалната икономика и частната сфера; балони при недвижимите имоти; балонизация на финансовите активи като акции или държавни облигации, по примера на САЩ. Списъкът е дълъг.

Лошото е, че в даден момент дисбалансите в реалната икономика ще са толкова големи, че никакви монетарни инструменти и евтини трикове няма да могат да предотвратят финансово-икономическия разпад.

Голям проблем е, че разделението на труда, частната собственост и натрупването на производствен капитал са под заплаха, което пък застрашава стандарта на живот на всеки от нас. Валутната система, основана на необезпечени хартиени и електронни пари, се е запътила към своя неизбежен крах. Така, както кредитът без реални спестявания исторически неизбежно е отъпквал пътя към ада …