След като коментирахме предложените краткосрочни мерки за спасяване на еврозоната, залегнали в Комюнике на ЕК за „дълбок и истински икономически и паричен съюз”, тази седмица ще разгледаме средносрочните предложения.
Голяма част от мерките в документа вече се обсъждат на ниво Съвет на министрите, като на 13 декември беше одобрено едно от основните краткосрочни предложения в него, а именно - създаване на общ централизиран надзор над банките в еврозоната в лицето на ЕЦБ.
Предвид това считаме, че тази серия от коментари по плана на ЕК е навременна и нужна и за българското общество. Най-малкото, защото България като член на ЕС би следвало да се интересува накъде отива еврозоната. Освен това страната ни, при подписването на присъединителния договор за ЕС, е поела, макар и принципен ангажимент да стане член на валутния съюз в бъдещ момент.
Може би най-противоречивите предложения на ЕК се крият именно в средносрочните мерки. Последните предвиждат следното:
1/ Подсилване на бюджетната и икономическата координация след нужните промени в договора за ЕС.
Това, което има предвид Комисията, е да има право да задължи страна-членка да ревизира проектобюджета си или решения по изпълнението на бюджета, ако те противоречат на задълженията за бюджетна дисциплина.
За да има предписанието на ЕК задължителен характер, обаче, е необходимо първо да се направят промени в основните договори на ЕС . Освен това се предлага на европейско ниво (разбирай Комисията) да се предложи и изиска хармонизиране на националните закони за устройство на бюджета и да се атакува пред Европейския съд неизпълнение на хармонизацията.
Изключително опасно предложение, което би дало на Комисията неограничени правомощия за вмешателство в националния бюджетен процес. Липсата на бюджетната дисциплина би могла да се наказва по друг начин – например, с лишаване от европейски фондове или просто с високи парични глоби, които се налагат бързо и ефективно.
Намесата в бюджетните политики, освен че би представлявала грубо вмешателство в националната икономическа политика, би увеличило още повече административната машина на ЕС. Прегледът на 17 или повече проектобюджета, писане на предписания за промени, където е необходимо, срещи, комуникации, непрекъснатото следене за бюджетното изпълнение – всичко това ще изисква нова армия от европейски чиновници със съответния бюджет.
2/ Отделен „фискален капацитет” (разбирай бюджет) за еврозоната
Предлага се „фискалният капацитет” да се финансира със собствени средства, т.е. да е отделен от бюджета на ЕС. Как точно ще се финансира към момента не е ясно, но очевидно това ще бъде по един или друг начин за сметка на страните в еврозоната. Това е втората предложена мярка в комюникето, която предвижда създаването на фонд/бюджет.
Ще припомним, че в краткосрочен план се предвижда създаването на т.нар. механизъм за разрешаване проблемите на банките (Single Resolution Mechanism), който също трябва да разполага с ресурс, за да финансира спасяването на банките. Очевидно ресурсът за всякакви спасителни операции – било то на банки или на държави в ЕФФС и ЕМС не е достатъчен и се мисли за варианти как да се увеличи.
Наличието на прекалено много такива спасителни бюджети и фондове от една страна, създава предпоставки за по-неразумно поведение, а от друга - товари с нови финансови ангажименти страните в еврозоната, сериозна част от които и без това изнемогват под текущите си разходи, т.е. не разполагат със свободен бюджетен ресурс.


Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
Черно море е без допуснат гол в Първа лига от почти 400 минути
Баскетболният Черно море загуби гостуването си в Самоков
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Истинският скандал около Nvidia не е свързан с чиповете
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Енергийният министър: Няма да има поскъпване на тока и парното през зимата, газа може да поскъпне
„Магистралата е ужасна” – пострадалият на АМ „Тракия” лекар проговори след 3 дни в кома
Криминално проявеният с крадена кола, блъснал се в патрулка: „Не съм я откраднал, намерих я на паркинг"
КОП31 приключи с провал: Няма съгласие за отказ от изкопаемите горива
Брюксел предупреди България: Глоби до 65 млн. евро заради дефицита
преди 13 години Очевидно автора не си е направил труда да се запознае с историята на ЕС и е чел предимно англосаксонски вестници. Тези рискове, за които говори не са в средносрочен а необозримо дългосрочен план (имам предвид бюджетния контрол). Прилагането на т.нар, conferal няма как да стане в тази рамка, а законодателство за синхронизиране на бюджетните процедури може да бъде само в рамките на Договора от Масстрихт и адаптацията му от миналата година. Т.е. прилагане на общи принципи, които ще направят цялата зона много по-устойчива и затова по-добро място за живеене. Пример за такава синхронизация е ДДСто. Освен това е неизбежно издаването на европейски облигации. Дори и сега ЕК използва такива механизми за финансиране (Козлодуй има един такъв заем на около 2%). По-скоро трябва да се ограничи полето за разходване на финансирането.С две думи не е необходимо да се напъваме да обясняваме колко е рисковано държаво-образуването. Ако пък е толкова голям риск да вземем да се направим на туареги и всеки з отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Лека полека разсъждавайки в този план идваме до основния въпрос " Защо въобще трябва да влизаме в еврозоната" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Е коментара ми беше съркастичен:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Да,да,чакай лихва 3-4%...:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Факт е, че ако бяхме в Еврозоната, банките ни щяха да черпят евтин ресурс на 1-2 % лихва от общата еврокаца, и съответно кредитите щяха да са на нива от порядъка на 3-4% отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Не знам кой е автора за да дава оценка кое е морално и кое не. Истини много, но важи само тази наложена от по-силния. Докато в ЕЗ хората си живеята охолно по време на криза подкрепяни от нещо на което едни викат дълг, и това статутково се запази, значи истината е тази и ние НЕ сме по добре от това, че не сме в ЕЗ. Ако бяхме вътре,щедро щяхме да си финансираме дупките в бюджета с прясно евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар