Народната наивност срещу мъдростта на множеството

Хората сме несъвършени същества. Според думите на икономиста Хърбърт Саймънс - “ограничено рационални”. Притежаваме повече информация, отколкото ни се иска и това прави трудно отсяването на важните неща от шума и тяхното правилно анализиране.

Мислим си, че можем да предсказваме бъдещето, но непрекъснато сме наказвани от него заради това лекомислие. Повечето от нас нямат способността или пък желанието да правят сложни изчисления, да смятат коефициенти, да четат графики, затова често приемаме решение, което просто ни върши работа.

Оставяме емоциите да влияят на преценката ни. Но въпреки всичко това, когато несъвършените ни мнения се съберат по правилния начин, колективната интелигентност е отлична.

Капиталовите пазари са един от най-точните примери за това. Посоката им винаги предсказва състоянието на икономиката. Те не могат да бъдат контролирани от политици, бизнес лидери, финансови гиганти и събитията от последните години го доказаха.

Точно поради тази причина, когато преди година лидерите на ЕС се надпреварваха да убеждават целия свят, че положението в Южна Европа е под контрол, на пазарите липсваха желаещи да кредитират застрашените държави, а борсовите им индекси бяха в червено.  Оценката вече беше дадена и нито един политически маньовър не подейства до момента, в който ЕЦБ се притече на помощ и участниците прецениха, че рискът е приемлив.

Често пъти сме свидетели на движения на борсовите пазари, които ни се струват неадекватни, необясними, лишени от логика действия на масата. С течение на времето виждаме, че пазарът е имал право и е предсказал събития от типа “черен лебед”.

Ненапразно ЦРУ има разработени две програми за прогнозиране “FutureMAP”  и “IEM”, които са базирани на имитация на капиталов пазар, при който пазарните участници търгуват фючърси въз основа на очаквани събития. Идеята е по този начин да се степенува възможността определени сценарии да се сбъднат.

Разсъждавайки върху казаното дотук, не може да не се замислим върху поведението на родната ни борса, критикувана от всички ни за неадекватните си движения, за безумната си ликвидност и какво ли още не.

Във времена на нестихващи протести, безумни обещания, налудничави закани и плашеща политическа амбиция, тя сякаш се превърна в един бъзмълвен, но странно спокоен наблюдател. Изключвам движението на акциите на ЕРП-та, което отразява напрегнатата обстановка за самите тях, а така също и това на индексите-акции.