Ценна ли е австрийската икономическа школа днес?

Защо Мизес нарича труда на живота си „Човешкото действие”?

Ако хвърлим цигара пред прозореца на колата си, знанието за процеса на падането й можем да извлечем от наблюдението на явлението. Ние не знаем нищо за цигарата — дали има план или цел, няма ли, просто наблюдаваме, описваме, правим хипотези и ги тестваме.

Докато при действащия човек икономистът познава природата на субекта и знае, че действието е целеви акт. Когато не е просто рефлекс от удар, например, (австрийците правят това разграничение), действието априорно цели да промени сегашното състояние към по-добро през погледа на актьора. В по-широк смисъл човекът за Мизес е „рационален” — защото използва разума си постигане на целта си, независимо дали е технически това е най-ефективният и успешният начин, погледнато отстрани. Дори самоубиецът скача от мост, а не от легло — категориите на човешкото действие за цел и средства са неизменно валидни.

Тази представа за рационалността е различно от „класическия” модел на homo economicus, при който играчът постоянно цели да максимизира печалбата си в парични знаци. Класическите икономисти не са били методологически индивидуалисти, поради което не са развили универсална теория за човешкото действие, цените и прочие.

Единственият начин да разсъждават за икономиката е бил да изолират дейностите, при които, според тях, се проявява рационалното — а именно парите, търговията, богатството.

Истината обаче, че логиката на човешкото действие е приложима към всяко човешкото действие и е ясно, че хората на избират само въз основа на по-добри парични условия — приятелство, предубеждение, вкусове, всичко може да бъде мотив.

Науката икономика за Мизес е клон на логиката, така както са математиката или геометрията. Тя е и най-развитият дял от праксеологията — науката за логиката на човешкото действие, затова и той дава такова име на основната си книга — трактата по икономика “Човешкото действие”.

Финал

Австрийската школа е научна традиция, оцеляла до днес и представяща друг поглед върху анализа на икономическия процес.

Тя не е еднородна, има сериозни вътрешни спорове и се развива благодарение на хиляди млади икономисти и философи по цял свят, работещи в парадигмите на Мизес, Хайек, Ротбард и други.

Чрез пракселогичния си метод тя се опитва да отговори на големите икономически залози пред днешния ден — причините за кризите, състояние на банковите системи, лихвата, ефектите от инфлация/дефлация, финансовите балони.

Позиционирала се в полето на априоризма и реализма (последователите на Мизес), почиваща върху логически вярна дедуктивна верига, австрийската школа се откроява от преобладаващия в наши дни в академичните среди емпиризъм, явявайки се едва ли не „маргинална” на академичната общност.

Опитът да се подражава на физиката в полето на социалните науки, както пише Нобеловия лауреат по икономика Хайек, може да се нарече претенция за знание и за научност и въпреки че обективно е трудно защитим, доминира напълно полето на икономическото образование.

Нещо, което с оглед на непрестанните финансови кризи и в името на здравият разум  априорно следва да се промени.