Европа е пред технологична революция. България, като част от ЕС, би трябвало също да е участник пряко или косвено в технологичната революция и свързаните с нея очаквания.
Когато разглеждаме визията за развитието на България, то не може да не го свържем с визията за развитието на българската икономика.
Говори се непрекъснато за стабилен ръст на българската икономика, но същевременно трябва да се опитаме да анализираме какви са компонентите на този ръст и да видим какви биха били очакванията за следващите години за общото развитие, както на икономиката, така и на българското общество.
Да, България има няколко чудесни, щастливи години по отношение развитието на икономиката, през които постига един стабилен ръст от 3 до 4%. Като казваме „чудесни“, да се опитаме да дешифрираме защо са чудесни и какъв е приносът по компоненти на отделните фактори.
Първият фактор за регистрирания ръст е ръстът на европейската икономика. Страните от Еврозоната вече не са „болният човек“, а блокът навлиза в „златен период“.
Експортът на българската икономика е преобладаващо към страните от ЕС. Естествено, ние не можем да не влезем в детайли, че този ръст на европейската икономика и тенденциите ще дърпат и подотраслите, които са свързани с коопериране с европейската икономика.
Вторият фактор е, че България, която е страна със силно енергоемка икономика, с години имаше сериозен търговски дефицит вследствие вноса на горива. Вследствие на рязкото намаление на цените на международните пазари на петрола от 150 на около 50 долара на барел, през тези щастливи години България реализира положителен търговски баланс, само заради това, че се намали стойностно вносът на горива.
Кумулативно с този значителен положителен ефект е и фактът, че увеличаваме износа на стоки към ЕС. Фактически, в структурата на българския БВП най-голямо влияние има търговският баланс от последните години. А участието на търговския баланс в ръста на БВП от външни фактори.
Намаляването на цените на горивата донесе и косвени позитиви на страната ни във връзка със себестойност на продукцията, намаляване на обществените разходи за мобилност, възможността за по-големи приходи от акцизи и пр.
Третият фактор са събитията в Близкия Изток и ръста на оръжейната ни промишленост. Този ръст, преди вси?


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?
преди 8 години Все още признатите специалисти не зачитат, че с наличната грешка при държавното прилагане на парите икономическият растеж осигурява неограничено развитие на потенциал за дългови кризи.При условия на допусканата държавна грешка, който се хвали с участие за постигнат икономически растеж да не пропуска своя принос за щетите при дълговите кризи. Сега колкото повече работят хората за постигане на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за дългови кризи се развива и съпътстващите злини са по-болезнени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Какви иновации да правим със селски пенсионери които си мислят, че токът от АЕЦ е евтин и "бизнесмени" от редовете на Комсомола и Партията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар