Фатих Бирол: Търсенето на петрол няма да се възстанови преди 2022 г.

Глобалното търсене на петрол може да не се възстанови до нивата отпреди пандемията от около 100 милиона барела на ден преди 2022 г. въпреки признаците за възраждане на потреблението в Азия, тъй като много страни отново въвеждат ограничителни мерки заради коронавируса, заяви в интервю за S&P Global Platts ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.

„Твърде рано е да се каже кога или дали изобщо търсенето ще се върне до нивото от 100 млн. барела на ден, както беше през 2019 г., но въз основа на нашите оценки за 2020 г. и 2021 г. това няма да се случи преди 2022 г.“, като шансът остава нисък дори и след това, изтъкна Бирол преди срещата на енергийните министри в Япония.

Той припомня, че азиатските икономики бяха сред първите страни, засегнати от пандемията, които впоследствие първи успяха да премахнат социалните ограничителни мерки и да се насочат към възстановяване на своите икономики. 

„Тези страни започнаха рязко V-образно възстановяване, изтъкна Бирол, добавяйки: „Това особено ясно се видя в Китай, втория по големина петролен пазар в света, където през втората половина на годината търсенето на петрол вече надвишава нивата през 2019 г.“.

Той подчерта, че е твърде рано да се каже дали вече е достигнат пикът при търсенето на петрол.

Понастоящем МАЕ оценява, че глобалното търсене на петрол е с 8 млн. барела на ден по-ниско спрямо стойностите отпреди година. Според агенцията то ще се възстанови с 5 млн. барела на ден през 2021 г., което означава, че показателят за търсенето ще бъде с 3 млн. барела на ден по-нисък спрямо 2019 г.

„Основна роля за дефицита (на търсенето) играе кризата в авиационния сектор, като не можем да кажем колко бързо ще се възстанови търсенето на реактивно гориво“, заяви Бирол.

Според него при секторите на леките автомобили, камионите, както и при корабоплаването и нефтохимическата индустрия се очаква дългосрочен растеж.

МАЕ очаква стойностите на глобалните петролни доставки през 2025 г. да бъдат с около 2 млн. барела на ден по-ниски, отколкото се смяташе досега.

"Ако инвестициите останат по-ниски за по-дълго време, тогава дефицитът в производството ще бъде по-голям", посочи Бирол.

Водородът

МАЕ вижда "безпрецедентен" импулс при водорода, който се очаква да изиграе ключова роля в глобалния преход към чиста енергия, въпреки че технологичните разходи остават основната бариера за това водородът да се превърне в търговска стока, коментира още Бирол.

"Инерцията при водорода е безпрецедентна; в много отношения водородът се намира в същата ситуация, в която бяха вятърната и соларната енергия преди десетилетие. Например, в момента имаме около 170 MW инсталирана електролизна мощност, но с наличните нови проекти този капацитет ще нарасне до около 3 GW до 2023 г.“. изтъква Бирол.

„Изглежда, че водородът най-накрая може да бъде готов да изпълни своята цел за енергийно бъдеще с по-ниски нива на въглеродни емисии“, добави ръководителят на МАЕ.

Той обаче призна, че цената на технологията възпрепятства широкото приложение на водорода.

Въпреки че отбелязва, че разходите намаляват, тъй като няколко водородни технологии започват да се прилагат в мащаб, като електролизаторите, Бирол споделя, че водородът все още ще се нуждае от специфична инфраструктура, хармонизация на международните стандарти и разпоредби за индустриите, за да бъдат направени необходимите инвестиции.

По неговите думи развитието на пазара на водород ще изисква нова рамка, която да разпознава и разглежда неговите „уникални характеристики.“ Япония и Австралия, както и страните от Северно море полагат усилия да развият прототип на пазара, който може да заработи през следващото десетилетие.

В Азия няколко държави предприемат значителни стъпки за използване на водород, като Южна Корея и Китай полагат усилия за налагането му в транспортния сектор през последните няколко години, посочи Бирол.