Енергийната трансформация вещае политически проблеми в петролните държави

Трансформацията към зелена икономика може да се окаже политически кошмар в държавите, добиващи петрол, пише в доклад на базираната във Великобритания консултантска компания Verisk Maplecroft. Сред най-застрашените от политическа нестабилност са Алжир, Нигерия и Ирак, става ясно от анализите на експертите.

Криза може да бъде очаквана и в Ангола, Габон и Казахстан, ако те не се адаптират към заплахата, която носи глобалният отказ от изкопаеми горива.

Петролните държави, които не се адаптират към новите условия, ще бъдат изправени пред намаляващи приходи от продажбата на петрол и опити да съживят икономическите сектори, които не са свързани с добива на изкопаемите горива.

Но данните от 2014 година насам, след срива на цената на петрола, показват, че повечето държави не могат да диверсифицират икономиката си. Независимо от това дали петролните държави са член на ОПЕК или не - добивите се увеличават двойно през последните години, в опит да се запълни дупката в приходите заради по-ниските цени, коментират още от Verisk Maplecroft.

Въпреки това много държави, включително и най-големият износител на петрол - Саудитска Арабия, намаляват валутните си резерви от 2014 година насам.

Оказва се, че повечето държави, които разчитат основно на добива на петрол, нямат капацитет - липсват необходимите институции (правни и икономически), инфраструктура и човешки капитал. Но дори и тези институции да съществуват - политическата среда, корупцията и управленските предизвикателства мога да попречат на реформите, дори и това да е правилният курс.

Има и няколко примери за успех и един от тях безспорно е Норвегия. Но и Обединените арабски емирства (ОАЕ) успешно опитват да заменят петрола и износът на метали се увеличава, макар и все още да е в сянката на въглеводородите. Но като цяло диверсификацията на износа на петрол се оказва трудна задача не само от икономическа, но и от политическа гледна точка.

Оцеляването на петролните държави зависи от няколко фактора - разходите, способността за диверсификация на икономиката и политическата стабилност, отбелязват още експертите. Някои държави ще успеят да се справят с предизвикателствата, но доста - не.

Дори и страните, които успеят да диверсифицират икономиката, ще бъдат изправени пред политическа несигурност и пазарни сътресения, защото ще бъдат подкопани съществуващите социални договори.