Финансовото здраве на държавата се влошава

Всъщност, в държавната администрация проблемите лесно могат да бъдат заметени под чергата, докато дойдат по-удобни времена за решаването им или някой друг не дойде на власт. Какво става обаче извън топлите и уютни кабинети на чиновниците? Всеки се оправя както може, а бизнесът за пореден път спасява бюджета. Тази мода я възроди кабинетът "Станишев", а от ГЕРБ възприеха лошите навици без грам затруднение. Поредното ново  правителство не прави изключение.

Истината е, че колкото и да се украсяват данните, парите все повече няма да стигат. Доказва го фактът, че бизнесът продължава да се гърчи в несъстоятелност заради неизплатени проекти. Към края на септември общо задълженията на държавата и общините са над 314 млн. лева. От тях 152 млн. лева са задължения на правителството, а останалите 162 млн. лева – на местната власт. От данните се вижда, че макар и с малко неизплатените средства за вече извършени дейности по договори, се увеличават.

Според предприемачи задълженията на хазната са най-сериозни в строителния бранш. Хубавото поне е, че в началото на юли 2013 г. Министерството на финансите предприе спешни мерки за подобряване на ефективността на процеса по възстановяване на ДДС и до октомври на фирмите беше възстановен над 1,11 млрд. лева косвен налог. 

Говорейки за фирми и държавен бюджет, няма как да пропуснем, че инвестициите все така продължават да заобикалят страна ни. Нещо повече, за периода януари-септември 2013 г. понижението е с 48,47% на годишна база до 785,5 млн. евро спрямо 1,524 млрд. евро за същия период на миналата година, показват данните на Българска народна банка (БНБ) за платежния баланс на страната.

През 2013 г. се повишават и стойностите на индексите на скритата икономика при бизнеса и на недекларираната икономическа активност на населението, съобщи Руслан Стефанов, директор "Икономическа програма" в Центъра за изследване на демокрацията. Загубите за хазната за година са над 245,6 млн. лева, показват изчисленията.

Експертите предупреждават, че тенденцията се засилва и съчетано с увеличението на безработицата, която през тази година достигна 12.9%, като се запазва и дори увеличава делът на трайно безработните и на младежката безработица, може да бъде пагубно за състоянието на икономиката и оттам на бюджета.

Ето защо е добре управляващите да започнат да отчитат всички тези фактори, когато говорят за подобряващата се обстановка у нас.

По-притеснителното е, че в тези смутни времена властимащите смело развръзват кесиите, без да се замислят особено за последиците и в стремежа си да запазят министерските си кресла, взимат решения, които сериозно застрашават фискалната дисциплина.