Орешарски подаде оставката на правителството

Премиерът Пламен Орешарски е депозирал оставката на оглавяваното от него правителство в деловодството на парламента, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

Оставката е внесена само минута преди края на работния ден - точно в 17.59 часа.

Предстои тя да бъде включена в дневния ред на Народното събрание и да бъде подложена на гласуване в пленарната зала от народните представители.

По-рано днес се проведе последното заседание на правителството. Преди него повечето министри коментираха, че самите те не знаят кога ще бъде подадена оставката на кабинета.

Кабинетът си отива след повече на 404-ия ден от протестите и на фона на липсата на достатъчно доверие на обществото към работата му. До сътресения доведоха и резултатите от изборите за Европейски парламент. Те се оказаха доста разочароващи за БСП, а коалиционният партньор ДПС се позова на изборния резултат, за да оттегли доверието си в правителството. 

На консултации при президента Росен Плевнелиев беше взето и решение предсрочни парламентарни избори да бъдат проведени на 5 октомври.

Междувременно Брюксел спря средства по мерки от две оперативни програми - "Околна среда" и "Регионално развитие" заради открити нередности при привеждането на търговете по Закона за обществените поръчки за част от проектите, финансирани по програмите. Непрозрачна процедура стана причина за нова наказателна процедура от страна на Европейската комисия - този път свързана с "Южен поток".

В последните седмици пък се появиха и проблеми в банковата сфера след като Корпоративна търговска банка беше поставена под особен надзор от страна на Българската народна банка (БНБ). 

И това са само част от проблемите, с които кабинетът трябваше да се пребори. Така, след месеци на напрежение, премиерът Пламен Орешарски подаде оставката на кабинета.

Какво следва след този акт?

На първо място, разбира се, Народното събрание трябва да гласува и одобри оставката. В последните седмици в пленарната зала не можа да бъде събран кворум и да бъде дадено началото на заседанието на Народното събрание. Причината бе отказът на ГЕРБ и „Атака“ да участват в процеса и да осигурят необходимият кворум за нормалното протичане на заседанието. От партията на бившите управляващи обаче бяха категорични, че ще се появят на дебатите за обсъждането и гласуването на оставката на правителството.

След това Конституцията предвижда президентът да даде право отново на първата политическа сила в 42-то Народно събрание - ГЕРБ, да състави правителство. Партията и по-точно посоченият от тях за премиер ще има 7-дневен срок, за да състави правителство. Ако обаче проучвателният мандат бъде върнат, е ред на вторите - "Коалиция за България".

При техен отказ да сформират нов кабинет, президентът Росен Плевнелиев има право да посочи партия и да ѝ даде правото да сформира правителство. Не е задължително това да бъде третата по големина партия в Народното събрание.

Мандатът на втори кабинет, в рамките на 42-то Народно събрание, ще съвпадне с мандата на самия парламент, тоест няма да продължи четири години. Цялата процедура по даване на проучвателни мандати за съставяне на ново правителство обаче е описана в чл. 99 от Конституцията.

При отказ на всички политическите партии, самостоятелно или в коалиция, да сформират кабинет, се пристъпва към предсрочни избори. Датата за тях вече е определена, а в месеците след разпускането на парламента начело на страната ще бъде служебно правителство. Тук отново с основна роля е президентът, който сформира правителството, което да управлява страната до изборите.

Датата на предсрочните избори ще бъде официално потвърдена в акта за разпускане на Народното събрание. Новите избори трябва да бъдат в срок най-късно до два месеца след разпускането на парламента, е записано в чл. 64, ал. 3 от Конституцията.

Лидерът на БСП Сергей Станишев вече получи мандат от своята партия да преговаря за подготовката на партията за предсрочните парламентарни избори. Той участва в преговорите при Плевнелиев за избор на датата за изборите.

След това обаче той оваканти поста председател на БСП и предложи неговото място да заеме досегашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Дни по-късно стана ясно, че в надпреварата за лидерското място в левицата той ще има сериозна конкуренция в лицето на Мая Манолова, Корнелия Нинова и Янаки Стоилов. За поста се кандидатираха и председателят на 42-то Народно събрание - Михаил Миков, Георги Гергов и напусналият 42-то Народно събрание Георги Кадиев.

Росен Плевнелиев е поставен за втори път в ситуация да определя дата за предсрочни избори и съставяне на служебен кабинет. След оставката на Бойко Борисов той предложи мандати на трите най-големи политически сили в 41-то Народно събрание. След отказа на всяка една от тях да управлява се стигна до предсрочните избори на 12 май.

Всъщност през последните 23 години България е била управлявана три пъти от служебно правителство. Преди Марин Райков, предложен от Росен Плевнелиев в началото на 2013 година, постът служебен премиер заемаха Ренета Инджова и Стефан Софиянски.

Ренета Инджова е първата жена, която застава начело на България. Тя беше назначена от президента Желю Желев през октомври 1994 година. Тя управляваше страната до януари 1995 година. Стефан Софиянски беше назначен от президента Петър Стоянов през 1997 година.