Сашо Дончев: Решение за КТБ с пари от бюджета няма да се хареса от деловите среди

Деловите среди не биха харесали решения за казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ), които са свързани със спасяване или частично спасяване на банката със средства от бюджета.

Това коментира в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Сашо Дончев и изпълнителен директор и заместник-председател на Съвета на директорите на "Овергаз Инк.".

„С публични средства би могло да се потърси някакво спасяване, но само под формата на капиталово участие, ликвидна помощ“, каза Дончев. И напомни, че експертният съвет на работодатели и синдикати вече е публикувал позиция с набор от възможни реакции.

„Очевидно е че банковата ни система беше атакувана и в голяма степен разклатена, очевидно е, че това няма да мине без последици, очевидно е, че предварителните плановете, с които беше атакувана КТБ, най-вероятно ще се случат. Това означава, че политиците, изпълнявайки тези планове, ще предприемат действия, които ние няма да харесаме“, посочи председателят на БСК.

Той не се ангажира с оценка дали е необходима актуализация на бюджета, защото по думите му досега никой не е представил отчет за изпълнението му. Той каза, че за бизнес средите не е известно дали е неизбежна актуализацията на бюджета. Но попита защо продължаваме да изпълняваме бюджета на кабинета Орешарски, който вече си е отишъл.

„Очевидно е, че парите се харчат. Но за какво се харчат и защо продължават да се харчат ние не знаем. Ако някой смята, че е абониран за нашите пари и че ние сме длъжни да го издържаме и да му осигуряваме благоденствие, ние предприемачите не сме много съгласни“, каза Дончев.

Сашо Дончев смята, че е неизбежно цената на тока да се повишава. Според него цената е обективна категория, а не въпрос на желание. „Тя е такава, каквато се получава, не може да е под себестойността за производството и преноса на ток. Евтиният ток е вреден за едно общество, евтината енергия е вредна, ако тя извираше от земята, както в някои щастливи общества, можехме да имаме друг разговор. Но ако плащаме за въглища, нефт, газ, преработваме и имаме себестойност на преработката, то ние имаме база за определяне на цена,“, коментира Дончев.

По думите му не трябва да поставяме въпроса дали цената на тока е висока или не, а защо сме бедни. „Има праг на бедност, под който всяко уважаващо себе си общество не позволява да има негов член с по-ниски доходи“, каза Дончев. По негово мнение след като се определи този минимум, трябва да се потърсят средства от бюджета, за да бъде осигурен на всички. Това е солидарната подкрепа за обществото, допълни той.

По негово мнение повече държава в енергетиката означава корупция, лошо управление, висока себестойност, неефективно използване на ресурси и затова реформи в енергетиката са нужни, но не през държавата и правителството, а през пазара.

„Пазарът трябва да се освободи, а на него да се появят всички, които могат да доставят евтин ток, да няма монополни позиции. Тогава пазарът ще реши имаш ли право да продаваш на такава цена“, коментира Дончев.

По отношение на проекта "Южен поток" Дончев е категоричен, че той обезателно трябва да мине през България, но според него проектът не може да е на тази цена. „Нямам в главата си нито един проект, в който бих насърчил държавата да инвестира. Държавата не е инвеститор в икономиката, тя има други функции, тя е възникнала, защото хората имат нужда от справедливост“, каза той.

Попитан трябва ли да се повишават данъците, Сашо Дончев каза, че в едно свободно общество данъкът не е наказание, а израз на нашата солидарност, но трябва да е ясно, когато се събират данъците за какво се използват.

В този смисъл преди да се говори дали данъците са високи или ниски, трябва да се проведе разговор какво трябва да се постигне през централния бюджет, кои са проектите или политиките, които са от общ интерес и обществото застава зад тях, и е готово за тях да отчуждава свои средства, каза той.

На въпрос какъв трябва да е следващият кабинет Дончев коментира, че при всички случаи министрите трябва да са експерти, хора с биографии, хора с постижения и обществото да ги разпознава по тях, за да им има доверие.