България е сред 11-те страни от ЕС с дефицити в цената на тока

България е сред 11-те страни в Европейския съюз, при които се откриват дефицити по отношение на цената на електроенергията, показва доклад на Европейската комисия.

В документа определят "дефицит в цената на електричеството" като липса на достатъчно приходи за системата, която се получава, когато регулираната цена на електричеството не покрива разходите на енергийните компании.

Такъв дефицит се наблюдава в Германия, България, Унгария, Малта, Румъния, Гърция, Испания, Франция, Италия, Португалия и Латвия. При анализа на ситуацията е видно, че някои от тях (България, Гърция, Испания, Франция, Малта и Португалия) са засегнати сериозно от икономическата криза, макар и не през целия анализиран период 2009 – 2012 година. У нас например брутният вътрешен продукт намалява само през 2009 г.

Експертите са направили и анализ на конкуренцията на енергийния пазар. Заключенията са, че концентрацията в Испания, Малта, България и Португалия е близка до средното за ЕС ниво. В Гърция обаче търговецът е само един.

Конкретно за България е посочено, че за периода 2008 – 2012 година в номинална стойност цената на електричеството е най-ниската в целия ЕС, но в същото време в този период тя расте и най-рязко.

„През последните пет години има тенденция към нарастване на разходите за производство на енергия заради експанзията на възобновяемите източници, подкрепена от субсидиите за соларни централи и когенерации“, се посочва в документа.

Инвестициите в соларни и вятърни централи в последните години в България са на стойност към 4 млрд. евро, изчисляват още експертите.

Дефицити са регистрирани в чуждестранните електроразпределителни дружества и държавната НЕК, която към края на 2013 година има задължения от 2,3 млрд. лева (3% от БВП на страната). Една трета от задълженията на НЕК са към производители на енергия.

Авторите на доклада припомнят още, че енергийният регулатор на страната е опитал да покрие дефицитите с повишаване на цената от 14%, но това е довело до масови протести и падането на правителството на Бойко Борисов.

Дефицитите в цената всъщност се влияят от регулираните компоненти, тоест са свързани основно с разходите за пренос и доставка на електричеството и субсидиите за възобновяемата енергия или за обществени задължения на компаниите (например за студен резерв), посочва докладът.

В някои страни дефицитите са свързани с възобновяемите източници на енергия, когато цената не покрива разходите, отбелязва още докладът. Авторите посочват и още една ситуация, когато цените не отговарят на направените разходи, но властите или регулаторните органи не признават този факт и не ги покриват изцяло.

Причината за това е притеснението за потенциалните вреди, които могат да окажат растящите цени на електричеството върху домакинствата и индустрията.

Цената на електричеството е сочена като много важна част от разходите на домакинствата. Според данните на Евростат за 2012 година обаче европейските домакинства отделят средно едва 2,8% от своя бюджет за покриване на сметките за ток. За България не се уточнява среден процент, но се посочва, че той варира от 1,2 на сто в Гърция до 5,6 на сто в Словакия. Около 4% от бюджета на домакинствата в Швеция, Чехия, Хърватия и Португалия отиват за покриване на сметките за ток. Разбира се, делът е много по-голям от средното за хората с ниски доходи.

За индустрията растящите цени на електричеството се отразяват на разходите и конкурентоспособността на фирмите. По тази причина за да защитят бизнеса и домакинствата, в много от страните в ЕС все още има регулирани компоненти на цената на електричеството. Това обаче води до дефицити – някои временни, но други постоянни.