Провалът на Дейвид Камерън

Сметките на Дейвид Камерън не излязоха. Дори може да се каже, че той падна в собствения си капан. А с него и цялата страна. През 2013 година консервативният британски министър-председател обеща да свика референдум за европейското бъдеще на Обединеното кралство - в опит да неутрализира много оспорваната тема за Европа в собствения си лагер и да отнеме инициативата от антиевропейците.

Е, опитът му се провали. Особено евроскептичните избиратели в Англия се поддадоха на приказките и полуистините на противниците на ЕС, които използваха чувството на неудовлетвореност от елитите и обстоятелството, че ЕС се свързва само с кризи, пише в свой коментар за Deutsche Welle Клаус-Д. Франкенбергер.

Провалилият се Камерън иска да остане на поста си до октомври. Неговият наследник ще води преговорите по бракоразводното дело след повече от 40-годишен брак с ЕС. А след раздялата той ще трябва да изгради нови отношения. А това няма да бъде никак лесно. Затова той може само да се надява, че всичко ще премине в духа на доброто партньорство, без помисли за отмъщение и злорадство. По-добре обаче да не разчита, че Британия ще получи някакъв "извънреден луксозен статут".

Отделно от политическата съдба на Дейвид Камерън избирателите, включително и гласувалите за Brexit, вероятно много скоро ще получат представа за последиците от вота. Икономическият колапс настъпи още на следващата сутрин след референдума.

Северноирландците и шотландците, които гласуваха за оставане в ЕС, вече се питат дали ще трябва да платят сметката. И това не са фантазии, защото между Севера и Република Ирландия скоро може да се появи истинска граница. Достиженията на северноирландския мирен процес могат да бъдат застрашени и това да доведе до нова нестабилност.

Шотландците, на свой ред, могат да заложат на втори референдум за независимост, тъй като обстоятелствата се промениха драматично след 2014 година - Обединеното кралство е пред напускане на ЕС, а те искат да останат. И "денят на независимостта", обявен от изкусния демагог Найджъл Фараж, може да има разрушителен страничен ефект. Шотландските рефлекси за независимост се живи, както и преди, а Брексит поставя голяма въпросителна пред единството на страната.

Въпросът сега е как и колко бързо може да бъдат охладени страстите и да спадне напрежението след една агресивна кампания за референдума, която извади на повърхността огромните политически и културни различия между отделните слоеве на населението. В случая едно крехко мнозинство спечели срещу едно голямо малцинство, което вижда бъдещето си ограбено. Това, което едните смятат за възстановяване на "независимостта", другите окачествяват като катастрофа за страната, за Европа и за света. Изгледите за помирение не са никак добри.

Гласоподавателите имаха избор. Мнозинството взе решение за хвърляне в неизвестността, за връщане назад в миналото. Дано това не се окаже скок в пропастта.

Всичко по темата четете тук!