Високите разходи все още препъват комерсиализацията на водорода при автомобилите

Технологията за водородни горивни клетки е представяна по света като най-доброто решение за мобилността, съчетаващо кратко време за зареждане и възможността за по-дълъг пробег в сравнение със стандартния двигател с вътрешно горене, като към предимствата ѝ може да се прибави и липсата на емисии на въглероден диоксид.

Но технологията се налага бавно, а цената на компонентите продължава да представлява значителна бариера за по-широкото разпространение на клетките, пише Automotive News Europe. 

Френската компания Plastic Omnium, разработваща технология за водородни горивни клетки, която може да ѝ предостави 3 млрд. евро под формата на приходи до 2030 г., търси решение на проблема с високите разходи.

Главният изпълнителен директор Лоран Фавр заяви, че крайната цел на Plastic Omnium е системата с горивни клетки да достигне цена от 8 000 евро, което би я направила конкурентна на батериите за електрически превозни средства.

Фокусът пада върху резервоара. За да се побере нужното количество водород, най-лекият газ на земята, в относително малък резервоар, той трябва да се съхранява при изключително високо налягане, обикновено 700 бара. Водородните резервоари имат пластмасова сърцевина, обвита с нишки от скъпи въглеродни влакна.

Камион, който се движи с водород, ще се нуждае от около седем от тези резервоара, всеки от които може да осигури 100 км ефективен пробег. При леките автомобили ще бъде достатъчен и един такъв резервоар.

Към момента подобен резервоар струва около 2600 евро, сума, която Plastic Omnium иска да свие до приблизително 2000 евро – чрез премахване или заместване на някой от наличните компоненти.

Според Марк Перадин, ръководител на звеното на Plastic Omnium за нови енергийни технологии, съхранението на килограм водород струва около 500 евро. По думите на Перадин цената може  да бъде намалена до 350 евро до 2030 г., като „това би представлявало конкурента стойност за достигане до глобалния пазар“.

В крайна сметка остава въпросът с високата цена на пакета водородни горивни клетки, за които Plastic Omnium предполага цена от 4000 до 6000 евро.

Единият проблем произлиза от металните компоненти на клетките – платината (използвана като катализатор) и златото (проводникът в системата).

Според компанията използването на алтернативни метали може да намали разходите.

Разходите за горивни клетки достигат 300 евро за киловат мощност, като те трябва да намалеят до 50 евро към 2030 г., посочва Перадин.

Plastic Omnium очаква до 2030 г. по пътищата да има приблизително 2 млн. автомобила с водородно задвижване, от които 1,5 млн. ще бъдат леки коли, а останалите – търговски превозни средства.

Според компанията съществува огромен потенциал за налагане на водородната технология и при железопътния транспорт.

Фавр очаква до 2025 г. бизнесът на компанията да генерира положителен паричен поток. Също така Plastic Omnium ще инвестира 100 млн. евро годишно за разработване, комерсиализиране и индустриализиране на технологията през следващите пет години.