Двойно повече блокове е можело да бъдат санирани с бюджет от 2 млрд. лева

Двойно повече жилищни сгради е можело да бъдат санирани с бюджета от 2 млрд. лева по националната програма за енергийна ефективност. Това коментира Виолета Комитова, служебен зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, пред БНР.

„Нашата теза е, че с предвидените по програмата 2 млрд. лв. можеха да се санират 4000 жилищни сгради, а не 2000, както е сега. Цялото общество има интерес да се пести държавният ресурс, да се харчат парите отговорно, за да се постигат по-добри резултати“, посочи Комитова, цитирана от пресцентъра на регионалното министерство.

Припомняме, че служебният регионален министър Спас Попниколов сезира прокуратурата заради, според него, необосновано завишени цени по програмата за саниране.

Заместникът му допълни, че след Великден ще бъдат предоставени изисканите от прокуратурата конкретни документи и сигнали, с които се подкрепят съмненията на служебното ръководство на ведомството за извършени нарушения.

Комитова подчерта, че при старта на програмата за саниране през февруари 2015 г. е нямало таван на цената и до октомври месец същата година строително-ремонтните дейности са се извършвали на цени, стигащи 400 лв. на кв. м. За този период са обновени 28 сгради.

От октомври 2015 г. обаче цената се фиксира на  348,60 лв. на кв. м. „Считам, че тази цена също е висока и необоснована, защото в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират блокове на цена  от 114,16 лв. на кв. м. Възниква въпросът как по едно и също време, за едно и също нещо се плащат две различни цени – с европейско финансиране санираме на 114 лв., а с пари от бюджета - на 348 лв.“, каза тя.

Тази висока цена на санирането е довела до бързо изчерпване на финансовия ресурс, одобрен от Министерския съвет, и така се е стигнало до наддоговаряне на първоначалния бюджет от 1 млрд. лева, с което е нарушена финансовата дисциплина, допълни тя. Веднага след това МРРБ блокира програмата, спира изпълнението и договорите с общините и очаква решението правителството за отпускане на още 1 млрд. лева с цел разплащане на вече договорените средства.

Според Комитова допълнителните 1 млрд. лева са гласувани заради допуснатия дефект от поетите ангажимент. През цялото време на програмата е липсвал контрол, подчерта тя. „Този, който плаща за работа, не извършва физическа проверка на място какво е извършено, а плаща само по документи. Този, който изготвя документите за плащане, няма отношение към парите“, коментира тя.

Зам.-министърът посочи, че има подадени и множество жалби от граждани и фирми за некачествено изпълнение на строителни дейности, финансирани по програмата. Много са и депозираните претенции на браншови организации, които искат проверка на качеството на вложените материали и неразплатени дейности.