Из ежедневието на един руски трол

Те защитават руската интервенция в Украйна или я омаловажат, обиждат европейските журналисти, наричайки ги „пропагандни кучета", "подлоги на Съединените щати“ и "лъжежурналисти". От началото на конфликта в Украйна коментари като тези се събират в интернет форуми, но също така и в пощенските кутии и в различни групи във Facebook на редица западни медии.

Марат Буркхард също е т. нар. трол, който доскоро е писал подобни мнения. В продължение на два месеца той е работил за Агенцията за анализ на интернет в Санкт Петербург.

Служителите на компанията пишат проруски коментари, публикуват карикатури и видеоклипове в Twitter, Facebook и форуми. В интервю за "Радио Свободна Европа / Радио Свобода" Буркхард, който е на 40 години и след следването си в Швейцария започва да живее в Санкт Петербург, говори за времето си като трол на Владимир Путин. С разговора си той предоставя и забележителен поглед върху вътрешния живот на руската пропаганда.

Буркхард е печелил по 700 евро на месец. По време на своята 12-часова смяна е трябвало да пише по поне 135 коментара, всеки с поне 200 символа, което прави по над 11 коментара на час. Буркхард казва, че „някои отдели са бомбардирали интернет страниците на CNN и BBC или New York Times. „Това е истинска фабрика“. Целта на неговия екип е била да коментират статиите в руските интернет форуми. „Ние се спирахме на всеки форум, от Калининград до Владивосток".

Както разказва Буркхард, той и колегите му винаги използват точно определен модел. Единият влиза в ролята на злодей, който разкритикува руското правителство. Другите двама опровергават критика с аргументи, графики и линкове. Така например е процедирано в случая с убийството на Борис Немцов. По това време троловете разпространяват две версии във форумите. Първата е, че украински олигарх е поръчал убийството, за да навреди на Русия и на президента й Владимир Путин. Втората версия: привърженици на Немцов са планирали престъплението, за да подбудят с него нови протести.

„Разделяхме се на два отбора от по трима. Един от нас е „Злодеят“, който не се съгласява с нищо и критикува властите, за да придаде усещане за автентичност на форума. Другите двама започват дебат с него. Например: „Не, изобщо не си прав. Всичко е вярно в тази статия“. Единият ще публикува някаква графика или снимка, подходящи за темата. Другият пък ще сложи линк към нещо друго, което подкрепя аргументите им. Разбирате ли? Злодей, снимка, линк“, разказва той.

Веднъж, спомня си Буркхард, е трябвало да напише, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Ангела Меркел. А какво е било най-веселото му преживяване? Накарали го да напише, че в Индия Барак Обама е изплюл публично дъвка. „Не се притеснявай как се изразяваш. Пиши, както искаш. Само спомени името на Обама възможно най-често“, пише в насоките му.

Буркхард винаги е трябвало да използва предварително определени ключови думи, които са необходими за търсачките. Факта, че самият той всъщност се определя като прозападен човек, е успял да премълчи на интервюто за работа. В противен случай той никога няма да получи мястото. И тъй като постоянно е бил подлаган на идеологически проверки, е трябвало да се вземе в ръце.

Случайно веднъж е ползвал карикатура на украинския президент Виктор Янукович вместо тази на неговия наследник Петро Порошенко, което се превръща в сериозен проблем. „За Янукович не бива да се подиграваме. Той е добър човек", казва Буркхард. "Как смееш“, са го скастрили, но въпреки това е успял да запази мястото си.

Като цяло Буркхард описва работата си както много неприятна. Който закъснее с една минута, получава глоба от 500 рубли (понастоящем около 8 евро). Служителите са били постоянно тормозени и заплашвани с уволнение. От страх да не бъдат разкрити от журналисти, екипите е трябвало да работят със спуснати завеси, а който се смеел, можел да бъде уволнен. „Нецивилизована атмосфера", казва той за времето, прекарано в Агенцията за анализ на интернет.

Буркхард не е първият служител, който говори за вътрешния живот на компанията. Руският вестник "Мой регион" и "Новая газета" също наскоро публикуваха интервюта със служители, както и документи от компанията. Твърди се, че финансирането на холдинга идва от Евгений Пригошин, собственик на руски ресторанти и добър приятел на Путин.

Марат Буркхард междувременно вече не работи там. Той е решил да напусне фирмата, но оценява дейността си там като ценен жизнен опит. „Подобна работа няма никъде другаде в света“. „Работиш в Министерството на истината, което всъщност е Министерството на лъжата, но всеки вярва на тази истина. Като в Оруел е“, признава той.