Какви са икономическите поуки от Възраждането

Във Възраждането ни страната е допускала много грешки, но това е, защото тогава българската нация е била в младостта си. „Най-хубавото на тази епоха обаче е това, че българите за първи път показват как могат да се самоорганизират, за да постигат цели. И то цели, които сами си поставят, а не делегирани от някого“. Това коментира в ефира на предаването Boom&Bust на Bloomberg TV Bulgaria с водещи Кузман Илиев и Владимир Сиркаров доц. Пенчо Пенчев, преподавател по Стопанска история в УНСС.

„Тогава българите са били изолирани от държавната машина, като именно заради това са се научили да се справят с текущите проблеми сами – да построят църква или читалище например, да намерят финансирането за това“, посочи още той.

Според госта в предаването ролята на Възраждането не е преекспонирана, както смятат някои.

„Да, то има доста недостатъци. Но тогава хората се научават да действат без организация отгоре, без да бъдат подтиквани от някого, като въпреки това успяват да направят нещо“.

„По една или друга причина по онова време българите са изолирани от държавата. И това им дава възможност да се концентрират върху това, което могат да правят най-добре – дали църкви, читалища, училища. И да преценят как да финансират тези обекти“, каза доц. Пенчев.

По думите му тогава хората са успявали да подложат на обществен контрол училищата и да подготвят такива ученици, от които обществото ще има нужда, защото те са събирали парите и са поставяли условията. „Учителите са били в известен смисъл като футболистите сега – стремиш се да повикаш по-добри учители и им плащаш по-висока заплата“, каза още той.