Защо протестите в Москва и Париж не могат да се сравняват?

Руските власти обявиха, че не искат да се повтори случилото се в Париж по време на протестите на „жълтите жилетки“ и в Москва в опит да оправдаят насилието в руската столица. Двата протеста не могат да се сравняват, тъй като има фундаментални разлики. Това е мнението на Цветан Кръстев, редактор в Bloombergtv.bg, изказано в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„На първо място протестите в Париж бяха разрешени, докато повечето от демонстрациите в Москва са забранени. Исканията в Париж бяха социални, а тези в Русия са за честни избори, политически плурализъм, свобода на сдружаването, зачитането на основни човешки права и демокрация”, коментира Кръстев и поясни, че общественото недоволство в Русия започна преди повече от месец, когато редица опозиционни кандидати не получиха разрешение да участват на местните избори в Москва на 8-ми септември.

Журналистът напомни, че един от видните критици на властта в Москва Алексей Навални излежа присъда от 30 дни, тъй като призоваваше хората да се включат в демонстрациите. “Той едва ли ще се откаже и след освобождаването му протестите вероятно ще продължат", прогнозира Цветан Кръстев. Той напомни, че повечето от демонстрациите не получиха разрешение да се проведат, полицията беше  мобилизирана и арестува хиляди граждани.

„На протеста на 27-ми юли бяха арестувани над 1300 души, което рекорден брой арестувани в един ден от разпадането на Съветския съюз“, каза журналистът и посочи, че критиците на управлението в Русия изтъкват, че властта забранява протестите и по този начин Путин нарушава конституцията. “Поради това много от протестиращите граждани си носят конституцията, в която пише, че имат право на свободно сдружаване”, обясни Кръстев.

В коментара си журналистът подчерта, че взривът в Архангелска област в началото на август върна горчивите спомени от трагедията в Чернобил.

"Властта е доста пестелива по отношение на обясненията за случилото се в Архангелска област. Поради това хората в региона се съмняват и се запасяват с йод. Случаят е показателен, тъй като сега и тогава през 1986 г. обществото не повярва на властта", каза Кръстев.

Вижте целия разговор във видео материала.