Тест ли е резултатът от матурите за начина на преподаване у нас?

За да може преподаването да води до развиване на умения, първата основна стъпка, която трябва да се направи в образователната реформа, е реална промяна в провеждането на външното оценяване и матурите. Тази препоръка в предаването „Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria направи Иван Господинов, председател на управителния съвет на сдружение „Образование без раници“.

„Резултатите от матурите не отразяват това, което се случва в класните стаи. В българските матури трябват 30 точки за оценка три, докато на Запад и в по-взискателни образователни системи минимумът е 50 до 60 точки за тройка. Това означава, че не около 30% от българските ученици са получили двойка, а че всъщност са 50-60 процента. Половината от българските ученици са математически и функционално неграмотни по български език. Това всъщност означава, че те не биха могли да произведат текст, проект или идея по-добре от един чатбот и въпросът е какво ще работят“, коментира той.

Господинов обясни, че сегашните матури са базирани върху боравенето с информация, запаметяването и възпроизвеждането на информация и това е причината сега това да е начинът на преподаване. „Материалът е твърде много, че да остане време за развиване на умения”, заяви той.

Според него в България няма почти никакви измерители, с които да се оценява качеството на средното образование. „Това, на което най-често Министерството на образованието и науката разчита са количествени измерители – тоест колко компютри има раздадени, колко ученици са в класните стаи, колко от тях отсъстват. Ако искаме да сме наясно по-добре какво е качеството, трябва да гледаме резултатите от PISA, според които 50% от учениците не усвояват математика и не усвояват функционална грамотност на български език, тоест имат двойка“, отбеляза експертът в областта на образованието.

Като една от причините в България почти да не се измерва качеството на образованието Господинов посочи, че това са опасенията на МОН, че по-сложни данни ще събудят страхове, притеснения и негодувание у хората. „Друга причина е известна доза некомпетентност на хората, които работят там”, не спести критиката си той.

Във връзка с ролята на изкуствения интелект в образованието експертът посочи, че в проектобюджета за следващите три години няма понятие изкуствен интелект и в момента той е много далече от кръгозора на министерството. „Даже си мисля, че някои хора там все още не знаят какво е ChatGPT”, допусна Иван Господинов.

По думите му за учителите ще бъде все по-трудно да преценят дали това, което ученикът е предал като текст, е продукт на неговия интелект.

Господинов разказа, че неправителствената организация „Кан Академия“ работи по концепция за образователен чатбот заедно с OpenAI, компанията създател на езиковия модел на ChatGPT. „Става въпрос за чатбот, който не предлага наготово всичко на ученика, а задава само насочващи въпроси. Този чатбот вече е пуснат в САЩ, вече работи и на български език и ние сме едни от първите екипи, които го тестват. Една от първите държави, за които ще е готов този чатбот, ще е България”, разкри образователният експерт и прогнозира, че за следващата учебна година учениците ще разполагат с него.

Защо няма да има учителска стачка? Може ли парите за образование в новия бюджет да бъдат намалени? Колко ще стане средната учителска заплата? Трябва ли да се променят учебните планове в програмите за образование?

Целия разговор може да видите във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.