Урбанизирането на крайбрежната ивица влияе негативно на биоразнообразието в Черно море. Това става ясно от интервю на д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН пред „Фокус”.
Ето какви са резултатите от увеличения антропогенен натиск: „Засилва се отокът на отпадни вещества в морето. Това води до каскада от събития - обогатяване на водата с органична и неорганична материя, засилен цъфтеж на водорасли, изчезват видове, чувствителни към замърсявания. Такива процеси в миналото са били много интензивни в района на Бургаския и Варненския залив“, казва изследователят.
Той смята, че през последните години има подобрение, но през лятото край големите ни курорти, където няма достатъчен капацитет на пречиствателни станции, се наблюдават такива процеси.
При риболова дънно тралиране унищожава ресурси, които са важни за оцеляването на екосистемите в Черно море. Заради еднократния улов на калкан се унищожава екосистема, която не може да се възстанови десетилетия след това, допълва експертът.
Лабораторията, в която той работи, участва в мониторинга за качеството на екосистемите и в европейски проект по пилотно картиране на крайбрежни морски защитени територии. Проектът цели създаване на мрежа от защитени територии по крайбрежието на Черно и Средиземно море, които да опазят зоните, в които биоразнообразието е в добро състояние.
Димитър Беров отчита, че промените в климата също оказват своето влияние върху крайбрежните екосистеми.
За случаите на открити трупове на делфини по плажовете той каза, че в България няма кой да направи лабораторни изследвания и да се установи причината за проблема.
„Екосистемите по нашето Черноморие са бледа сянка на това, което сме имали преди 40 – 50 години. В периода между 70-те и 80-те години поради интензивното земеделие, индустрия, много замърсявания в Черноморския басейн е имало период на упадък на екосистемите и загуби на видове. Въпреки това сега има зони по крайбрежието с висока представителност на риби, бозайници, дънни екосистеми - на юг от Бургаския залив, както и северно от Варна – около Калиакра, Камен бряг и Тюленово“, казва изследователят.


Опасно време в половин България утре
Възстановиха движението на пътя Бургас - Варна след катастрофата с жертва
От 1 януари електромобилите в ЕС ще се зареждат с банкова карта
Хороскоп за 23 ноември 2026
Борисов постави цел пред ГЕРБ: Победа на местните избори
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Преговорите на ООН за климата CO31 се провалиха след остри спорове
Пол Грифитс: Структурата на пазара не се е променила
Тихото напускане: Служителите просто искат работа, която не ги съсипва
Лула се насочва право към фискалната пропаст в Бразилия
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Тройният удар на BYD: Никой не е правил това преди
Седем години след катастрофата с трима загинали делото остана без съд в Смолян
Изписват от „Сърце и Мозък“ лекаря, пострадал при тежката катастрофа на „Тракия“
Рецептата Dnes: Домашна лютеница
Станимир Стоилов се върна на победния път в Турция
преди 10 години Негативно е меко казано. Влияе пагубно, с непредвидими еко-последици.Като започнат да цъфтят водораслите - мале, к'во стана? Това, на което му викат цъфтеж на водорасли, е всъщност разпукване на водораслите и изпращане на планктона в Измерението Х, по-скоро е ликвидация на водорасли отколкото някакъв цъфтеж. И някой наясно ли е от какво точно се получава това? Няма био-желязо и това, което го има става на неорганични окиси, ръжда, и отива на морското дъно.И това се получава от безразборно изсичане на горите по крайбрежието, от бабата-отличничка с 'чистите дърва' и от малоумното бетониране на плажа ... и по нашия край се нарича еко-разруха, а не негативно въздействие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар