Учени разработват програма за инвестиционна активност на регионален принцип

Специалисти от Научния институт към варненския икономически  университет разработват програма за инвестиционната привлекателност на регионален принцип. Идеята е да представят с какъв ресурс разполага дадена територия, както и какво може да се очаква като инвестиционна програма.

Според изследователите България спешно се нуждае от инвестиции в иновационни проекти, чрез които да се внедряват нови технологии в икономиката. Това коментира пред БТА проф. Константин Калинков, зам.-директор на Научния институт към Икономическия университет-Варна.

Регионът е основната териториална единица на ЕС, с него се свърза и процесът на кохезията (сближаването), отбеляза проф. Калинков.

От гледна точка на регионализма ЕС е приел декларацията "Европа на регионите". В съюза има 300 региона с общо население 500 милиона души, припомни той. 

ЕС залага на региона за повишаване на БВП на човек, което е основен икономически измерител при сравняване на регионите в Европа.

Това, че на последно място с най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението е Северозападният район на България, показва, че освен вътрешни регионални различия в границите на европейското икономическо и териториално пространство, такива има и в рамките на националната територия.

На тази основа може да се разглежда и проблемът "център-периферия", той е характерен както за Европа, така и за отделните национални пространства, поясни професорът.

Този проблем е характерен и за България. Днес всеки 8-ми гражданин е софиянец, 47% от БВП се произвежда в столицата.

Първите три големи града в страната всъщност усвояват 65 на сто от преките чуждестранни инвестиции. Тези дисбаланси показват, че изследователският институт има голямо поле за работа от гледна точка на разработването на модели-проекти на базата на конкретните региони в страната, каза проф. Калинков.

Той пояснява, че кохезията не е в изравняване на регионите, а в сближаването им, заложено в Стратегията "Европа 2020".

Според него е утопия да изравним Източна със Западна Европа.

Според него вариантът е да премахнем негативите, да се намалят социално-икономическите различия като постепенно вървим към доближаване на БВП на човек от населението в Източна Европа до този в Западна Европа.

За постигане на тази цел ЕС е заложил 20-годишен период. В момента 80% от БВП на ЕС се създава в градовете. Затова и ЕС залага градовете да станат иновационни центрове и да засилят своето икономическо поле на влияние в даден регион.

Евросъюзът търси да компенсира застаряването и липсата на квалифицирани кадри чрез повишаване ефективността на труда.

Той коментира, че в България след години завършващите средно образование само като количествен критерий няма да могат да попълнят местата на трудовия пазар и тогава ще се наложи бизнесът да внася работна ръка. Според него това ще предизвика правителството да наложи непопулярна мярка с нарастване на възрастта за пенсиониране.

Страната е с влошен показател в съотношението пенсионирани и работещи, вече наближаваме 1:1, което е на ръба на кризата и на крачка от демографската катастрофа, посочва професорът. Затова инвестициите трябва да дойдат отнякъде, коментира ученият.