Природата и незаконно строителство причинили бедствието в Аспарухово преди 3 г.

Поройни интензивни валежи и незаконно строителство са довели до бедствието в кв. “Аспарухово“ на 19 юни 2014 г., при което загинаха 13 души. Това става ясно от  ситуационната експертиза по разследването на наводнението, огласена на пресконференция във Варна от окръжния прокурор Владимир Чавдаров.

Експертизата е изготвена от шестима експерти от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и БАН. Към нея има и 50-минутен видеоклип, който е вече качен на сайта на Прокуратурата.

Според експертите, до бедствието се стига при комбинацията на природни фактори и човешката дейност във водосборите на Темелковото (Западното) и Източното дере на юг от квартала.

Наводнението е резултат от висока вълна след проливни и интензивни валежи, както и съчетание на комплекс от природни фактори. При продължилите два дни – на 18 и 19 юни 2014 г., валежи с прекъсвания земната повърхност е била преовлажнена и се формирал повърхностен воден отток. 

За кратко време и с голяма скорост водата достигнала до коритата на деретата и активизирала свлачищни и срутищни процеси в тях. Свличането на земните маси намалило водопроводимостта на деретата. Темелковото дере било преградено най-малко на три места.

Бариери по пътя на водата станали изкоренените от интензивните валежи дървета и храсти. Водата започнала да прелива, разкъсала преградите и формирали висока вълна от кално-каменен поток. Така природният феномен на 19 юни 2014 г. се превърнал в бедствие, констатират учените.

По-голямата част от квартал „Аспарухово“ била залята при речен тип наводнение с източник двете дерета. Вълната е била с височина 2 – 2,5 м, с  обем - 2 – 2,5 млн. куб. м и максимално водно количество - 150 куб. м в секунда.

Природният феномен се преврънал в бедствие и поради действията на хората – основно застрояването на западния канал.

Сравнението на регулационните планове на квартала от 1978 и 1989 г. показва, че застрояването било по посока на дерето и все по-голяма част от коритото му.

Всички жилищни постройки на ул. „Горна Студена“ от №68 до №50 са вдигнати извън границите на имотите, определени в регулацията от 1989 г., и с голяма плътност. Подобна е ситуацията и с домовете на ул. „Гривица“, където строителството е било извършено върху закритата част на западния охранителен канал.

Категоричен е изводът, че жертвите и материалните щети щяха да са значително по-малки, ако тези сгради не са били изградени в коритото на дерето - на самия път на водата, където ударната сила на високата вълна на кално-каменния поток е била най-голяма.

В същото време обаче тези сгради са поели силата на ударната вълна, като са намалили нейната скорост и височина.

По този начин са предотвратили още по-големи материални щети и вероятно много повече човешки жертви.

В границите на военното поделение, което е разположено по източния скат на Темелковото дере, са построените две сгради в най-тясната част, които също намаляват проводимостта.

Дори и при правилно оразмеряване на двете дерета, твърдят категорично експертите, те не могат да бъдат ефективни  за заустването на огромната водна маса с обем 2 – 2,5 млн. куб. метра, без тя да излезе извън коритата им.
13-те човешки жертви по време на водното бедствие в кв. „Аспарухово“ се дължат и на недостатъчната осведоменост на жителите на квартала за опасността от наводнение и подготовката им за адекватна реакция за защита.

Според заключението на експертите кметът на Варна е изпълнил задълженията си, но не и МРРБ - за оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на община Варна, включително и на пострадалия от бедствието варненски квартал.

По образуваното досъдебно производство за наводнението първоначално са работили разследващи полицаи от Варна.

Преди година разследването било възложено на следователи от Окръжната прокуратура в морския град. По делото са събрани над 70 тома материали. Разпитани са 95 свидетели и са назначени и изготвени експертизи.

Окончателно становище за бедствието ще има след анализ на всички възможни експертизи, стана ясно още на пресконференцията.