Иван Генов: Обратното броене за българската енергетика започна

С подписването на Парижкото споразумение за опазването на околната среда и новите референтни стойности за въглищните централи в Европа, одобрени в края на април, обратното броене за българската енергетика започна, предупреди бившият директор на АЕЦ "Козлодуй", а днес депутат от "БСП за България" Иван Генов пред участниците в годишния форум за ядрена енергетика Булатом.

Според него страната ни не трябва да губи време и да изработи своята енергийна стратегия, която да обедини вижданията на всички политически сили. Само при яснота за развитие на сектора ще бъдат привлечени и инвеститорите, каза още той.

С промените в референтните документи за големите горивни инсталации България ще загуби около 5 хил. мегавата мощности, което означава, че страната ще има нужда от още нови мощности, дори и повече от двата блока, за които се коментира в Белене.  Генов е категоричен, че зелените централи не могат да бъдат базова мощнсот, от които всъщност България ще има нужда. "В тези инсталирани количества те създават само проблеми на енергийната система", допълни той.

Според депутата от ГЕРБ Валентин Николов, който също беше директор на ядрената ни централа, бъдещето на свeтовната енергетика е в гъвкави газови централи, зелена и ядрена енергия. Той обясни, че това задава и тона на дебатите в България по отношение на типа цeнтрали, от които имаме нужда.

В световен мащаб потреблението на електроенергия ще се промени, прогнозира още той и посочи, че електромобилите, които масово ще навлязат, ще променят модела на потреблението. Обикновено те се зареждат вечер, което означава, че пикът ще бъде в нощните часове, а тогава ВЕИ централите при сегашните технологии не могат да покриват потреблението.

Според Николов промяната ще изисква и нов модел на производство - базови централи, които да покриват нощния пик или да се разчита на развитието на технологиите за съхранение на електроенергията.

И двамата бивши директори са категорични, че нови ядрени мощности без държавна подкрепа в някаква степен не са възможни. По отношение на цената за инвестицията Генов беше категоричен, че при нови блокове в АЕЦ "Козлодуй" микс от цената на съществуващите блокове (които вече са изплатени) и новите мощности ще даде една "конкурентна цена", която може да покрие инвестицията.

Николов пък изчисли, че разликата между цената на работещите два блока (която е около 42-43 долара за мегаватчас) и бъдещите мощности (с очаквана цена около 70 долара за мегават) може да бъде покрита от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). В него се генерират към 430 млн. лева годишно, а с отпадането преференциите за двете американски централи в Маришкия басейн и ВЕИ сектора ще има свободен около 100 млн. лева паричен ресурс.

Договорите за изкупуване на преференциални цени на електроенергията от AES Гълъбово и КонтурГлобал изтичат около 2030 г. и след това ще отпадне необходимостта Фондът да покрива разликата в преференциалната и пазарната цена за тези централи.

Николов прогнозира и че цената на електроенергията в Европа ще расте в следващите години. Според неговите оценки през 2040 - 2050 година тя ще бъде около 70 долара за мегаватчас.

Какви възможности ще има за нови ядрени мощности в България, ще стане ясно най-рано през есента. Тогава се очаква окончателният вариант на доклада на Българската академия на науките (БАН) за технико-икономическата обосновка за изграждането на АЕЦ "Белене". Учените от Академията трябва да направят и финансов модел за централата.

Пред журналисти изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов защити решението БАН да направи финансовия модел, въпреки че всеки частен инвеститор взима решения на базата на своите оценки за проекта.

"Всеки инвеститор, дори и в лицето на държавата, ще знае за каква инвестиция става въпрос", обясни той и допълни, че на базата на този доклад ще бъде търсен начин за финансиране на проекта, ако има решение централата въобще да бъде построена.

Според европейското законодателство всяка държава има право сама да избере своя енергиен микс, но държавното участие в проекти трябва да мине през нотификация за допустимост на държавна помощ. Подобна процедура премина разширението на АЕЦ „Пакш“, за която унгарското правителство сключи договор за изграждане с руската „Росатом“. Цената за два нови реактора там е 12 млрд. евро.